— Ще се видя с Хегън — каза Дейлайт на Диди. — Останалите няма нужда да идват. Могат да почакат в колата.
— Да не е пиян? — обърна се шепнешком Хегън към Диди на вратата.
Тя поклати глава и го въведе в стаята.
— Добро утро, Лари — посрещна го Дейлайт. — Седни и си почини. Струва ми се, че си развълнуван!
— Развълнуван съм! — озъби се малкият ирландец — Ако не се направи веднага нещо, „Гримшоу и Ходжкинс“ ще фалират! Защо не дойде в кантората? Какво смяташ да правиш?
— Нищо — мързеливо проточи Дейлайт. — Освен да ги оставя да фалират!…
— Но…
— Не съм имал вземане-даване с „Гримшоу и Ходжкинс“. Нищо не им дължа. Пък и аз самият ще фалирам! Виж какво, Лари, ти ме познаваш. Знаеш, че когато реша нещо, не се разколебавам! Добре, сега съм решил. Уморен съм от цялата тази игра. Отърсвам се от нея колкото може по-бързо, а фалитът е най-бързият начин.
Хегън с ужас се вгледа в шефа си, след това премести поглед към Диди, която му кимна със съчувствие.
— Нека фалират, Лари — продължи Дейлайт. — Трябва само да запазиш себе си и всичките ни приятели. Слушай сега да ти кажа какво да правиш! Всичко е подготвено. Не трябва никой да пострада! Всички, които са ме поддържали, трябва да излязат здрави и читави. Веднага трябва да се изплатят всички закъснели надници и заплати. Всичките пари, които съм отклонил от водопроводната, трамвайната и фериботната компания, трябва да бъдат върнати. И ти самият няма изобщо да пострадаш. Компаниите, от които имаш акции, ще се отърват…
— Ти си полудял, Дейлайт! — извика малкият адвокат. — Всичко това е чиста лудост! Какво ти става? Да не си вземал наркотик?
— Точно така — усмихна се в отговор Дейлайт. — Вземах наркотик и сега се освобождавам от влиянието му! До гуша ми дойде да живея в града и да играя тази игра. Отивам сред природата, при слънчевата светлина и зелената трева. И Диди идва с мене. Така че имаш случая пръв да ни поздравиш!
— Ще поздравя… дявола! — заекна Хегън. — Няма да търпя подобна глупост!
— О, ще търпиш; защото иначе крахът ще е по-голям и много хора ще пострадат. Ти имаш сега към милион и малко повече и ако ме послушаш, ще се измъкнеш със здрава кожа! Аз искам да пострадам, и то докрай! Точно това искам и няма човек или група хора, които да могат да се противопоставят на желанието ми. Разбираш ли, Хегън? Разбираш ли?
— Какво сте му направили? — озъби се Хегън на Диди.
— Почакай малко, Лари! — За пръв път гласът на Дейлайт стана отново остър и по лицето му изпъкнаха старите черти на жестокостта. — Мис Мейсън ще стане МОЯ съпруга и нямам нищо против да и говориш, каквото си искаш, но ще трябва да промениш тона си или много бързо ще отидеш в болница и това ще бъде по-неочаквано и от финансов крах. Ще ти кажа и нещо друго. Всичко това е моя идея!
Хегън тъжно поклати глава и продължи занемял да гледа Дейлайт.
— Разбира се, ще бъде назначена временна управителна комисия — посъветва Дейлайт, — но няма да е за дълго и няма да безпокоят никого! Веднага трябва да спасиш всички — хората, които ми оставяха заплатите си, всички кредитори и концерните, които са ни подкрепяли. Онази земя, за която се пазарим с агентите от Ню Джърси! Те ще закупят изцяло няколко хиляди акра, ако им отстъпите малко. Участъкът във Фермънт е каймакът на тия парцели и там те биха достигнали до хиляда долара за акър, дори повече. Това ще помогне малко. Виж, за ивицата от петстотин акра зад него бъди доволен, ако вземеш и по двеста долара за акър!
Диди, която едва слушаше, изглежда, изведнъж се реши на нещо, пристъпи напред и се изправи пред двамата мъже. Лицето й беше бледо, но решително и когато го погледна, Дейлайт си спомни за първия път, когато тя се бе качила на Боб.
— Чакайте! — каза тя. — Искам да кажа нещо. Елам, ако направиш тази лудост, няма да се омъжа за тебе! Отказвам да се омъжа за тебе!
Въпреки мъката, която изпитваше, Хегън и хвърли бърз, благодарен поглед.
— Ще рискувам по тоя въпрос! — започна Дейлайт.
— Чакай! — прекъсна го отново тя. — Обратното, ако не направиш това, ще се омъжа за тебе!
— Нека се разберем ясно! — Дейлайт говореше с отливаща бавност и спокойствие. — Доколкото разбирам, ако продължа да работя, ще се омъжиш за мене? Ще се омъжиш за мене, ако продължа да работя като вол и да пия мартини?
След всеки въпрос той прекъсваше, а тя кимаше в знак на съгласие.
— И ще се омъжиш веднага за мене?
— Да.
— Днес? Сега още?
— Да.
Той помисли малко.
— Не, мъничката ми, тази работа няма да стане! Нищо няма да излезе от това и ти го знаеш! Желая те, и то цялата; а за да те получа, трябва да ти се отдам изцяло! Продължа ли да работя, твърде малко от мен ще остане за даване. Ако двамата сме заедно в ранчото, аз съм сигурен и в двама ни. Сигурен съм в тебе във всеки случай. Можеш да си приказваш, каквото щеш, но въпреки това ще се омъжиш за мене. А сега, Лари, по-добре ще е да тръгваш! След малко ще бъда в хотела и понеже няма вече да стъпя в кантората, донеси всичко, което трябва да се подпише, в стаята ми. Там можеш винаги да ме намериш по телефона. Фалитът ми ще стане. Ясно ли е? Напуснал съм вече и ме няма!