След това дойде ред на водопровода. Той купи необходимите материали, след като продаде изгодно не малко юзди от конски косми. Работата си извърши съвсем сам, но често се налагаше да вика Диди да държи тръбата с тръбния ключ. Накрая, когато беше инсталирал ваната и казанчетата и когато проработиха, той не можеше да се откъсне от това, което ръцете му бяха създали. Първата вечер Диди видя, че го няма, потърси го и го намери с лампа в ръка да наблюдава с мълчаливо задоволство ваната и казанчетата. Той търкаше с ръка гладките им дървени ръбове и се засрами като малко момче, когато го хванат така тайно да се радва на собственото си постижение.
След водопровода и обработката на дървените съоръжения той се зае да построи малка работилница, където бавно събра цяла колекция от любими инструменти. И той, който на времето можеше да си купи с милионите си, каквото пожелаеше, сега позна новата радост на покупката след строго пестене и отлагане на желанието. Той изчака да минат три месеца, преди да си позволи лукса да вземе автоматична отвертка, и задоволството му от чудния малък механизъм беше такова, че Диди веднага намисли нещо велико. В течение на шест месеца тя пести парите от продажба на яйца, които й бяха определени за нейни собствени нужди, и за неговия рожден ден му подари един струг с много просто устройство, с който можеха да се вършат най-различни работи. Взаимното им възхищение от този инструмент, който беше негов, можеше да се сравни само с възхищението от първото конче на Маб, което стана нейна лична собственост.
Чак на второто лято Дейлайт построи огромната камина, която си съперничеше с камината на Фъргюсън. Всички тези неща отнемаха много време, а Диди и Дейлайт не бързаха. Те не правеха грешката на средния градски жител, който бяга към природата със свръхмодерна невинност. Не се нагърбваха с много неща. Нямаха ипотека за погасяване, а не искаха да печелят богатство. Трябваше им малко храна, а наем не плащаха. Така че нямаха големи амбиции и запазваха повече свободно време един за друг и за всички онези преимущества на живота сред природата, които обикновеният селянин не използува. Те имаха голяма полза и от примера на Фъргюсън. Ето един човек, който не искаше много; той задоволяваше скромните си нужди със собствените си ръце; наемаше се да работи само когато имаше нужда от пари, за да си купи книги и списания; и се стараеше да посвети на заниманията си по-голямата част от своето време. Той обичаше да прекарва следобедите на сянка с книга в ръка или пък да става заедно със зората и да тръгва из хълмовете.
Понякога той придружаваше Диди и Дейлайт на лов за елени из дивите каньони и по силно насечените склонове на планината Худ, въпреки че по-често Диди и Дейлайт излизаха сами. Ездата представляваше едно от главните им удоволствия. Те изследваха всяка гънка на хълмовете и опознаха всички скрити изворчета и усамотени долчинки във веригата, която обкръжаваше тяхната долина. Научиха всички пътеки; но най-много обичаха да минават през най-трудни и невъзможни места. Те бяха доволни, когато могат да се наведат и да пролазят по някоя пътека от елени, а Боб и Маб един до друг се мъчеха да си пробиват път зад тях.
На връщане от езда носеха семена и луковици от диви цветя, за да ги засадят по любимите си места из ранчото. Около пешеходната пътека, която се спущаше по стената на каньона до началото на водопровода, те развъдиха папрат. Но това не беше нещо особено и папратите бяха оставени сами на себе си. Диди и Дейлайт само от време на време добавяха нови видове, като ги преместваха от едно диво място на друго. Същото беше и с дивия люляк, който Дейлайт изписа от общината Мендосино. Той стана част от природата на ранчото и след като един сезон го наглеждаха, оставиха го да се оправя сам. Те събираха семената на калифорнийския мак и ги пръскаха из земите си, а оранжевите цветове изпъстряха планинските ливади и си живееха много добре като огнени петна в ъглите на оградите и по краищата на поляните.
Диди, която имаше слабост към камъша, насади една ивица от него покрай потока и го остави да се бори с кресона. А когато самият кресон бе заплашен от изтребление, Дейлайт засили напояването на кресона и обяви война на камъша. На годишнината от сватбата им Диди бе открила една дълга лилия по пътеката, която зигзагообразно се изкачваше над извора сред секвоите, и продължаваше да сади там все повече и повече лилии. Голият склон над малката ливада се превърна в сборище на марипози. Това се дължеше главно на нейните усилия, а Дейлайт, който яздеше с една къса брадва, закачена на седлото, разчисти манцанитовата горичка на скалистия хълм от всички умрели и умиращи фиданки, които я задръстваха.