Той се огледа наоколо с надеждата да види някакъв признак, че са повярвали, но видя само недоверие, изписано по лицата на заобикалящите го; Дейлайт беше единственото изключение; той бе изучавал изражението му, докато Кармак разправяше историята.
— Колко ти плащат Харпър и Ладю, за да разправяш тия врели-некипели? — попита някой.
— Те нищо не знаят за това — отговори Кармак. — Казвам ви, това е самата света истина. За един час промих три унции.
— А ето ви и златото — каза Дейлайт. — Слушайте всички, момчета, никога преди това не е имало такова злато! Погледнете цвета му!
— Малко по-тъмно — каза Кърли Парсън. — По всяка вероятност Кармак е носил в същата торбичка два-три сребърни долара. Освен това, ако има нещо вярно, защо Боб Хендерсън не е запрашил насам и той да регистрира парцели?
— Той е горе по Златното дъно — обясни Кармак. — Ние се натъкнахме на находката, когато се връщахме.
Наградата му беше изблик смях.
— Кой ще ни стане съдружник, да тръгнем утре с лодка за тази там Бонанза? — попита Дейлайт. Никой не пожела.
— Тогава кой ще се наеме при мене на работа — плащам в брой предварително, — за да извозим хиляда фунта храна?
Кърли Парсън и някой си Пат Монахан приеха, а Дейлайт с обичайната си бързина им плати предварително и уреди закупуването на провизии, макар че, за да направи всичко това, изпразни торбичката си за злато. Той вече излизаше от „Сауърдоу“, но от вратата изведнъж се обърна назад към бара.
— И други предчувствия ли имаш? — го запитаха.
— Имам, разбира се — отговори той. — Нагоре по Клондайк тази зима брашното сигурно ще струва, колкото можеш да платиш за него. Кой ще ми даде пари назаем?
В същия момент цяла дузина от мъжете, които бяха отказали да отидат с него, за да гонят тоя, що духа, се струпаха около него и му предложиха торбичките си, пълни със злато.
— Колко брашно искаш? — попита склададжията от Търговската компания на Аляска.
— Около два тона.
Никой не отдръпна предлаганата торбичка, но всички избухнаха в гръмогласен смях.
— Какво ще правиш с два тона? — попита склададжията.
— Синко — отговори Дейлайт, — ти си отскоро в тази страна и не познаваш всичките и завои. Ще открия фабрика за кисело зеле и ще произвеждам лекарство против пърхот.
Той сключи сума заеми, след което нае още шест души и им плати, за да закарат брашното с други три лодки. Торбичката му за злато отново се изпразни, той беше здравата заборчлял.
Кърли Парсън отчаяно наведе глава над бара.
— Не мога да разбера — изстена той — какво ще го правиш, толкова много?
— Ще ти отговоря просто като две и две четири. — Дейлайт вдигна един пръст и започна да изброява. — Първо предчувствие: голяма находка. Второ предчувствие: Кармак е открил голямата находка. Третото предчувствие изобщо не е предчувствие. То е сигурна работа. Ако първото и второто са верни, тогава цената на брашното ще се качи до небето. Щом действам съгласно първото и второто предчувствие, просто трябва да направя тази сигурна сделка, която е номер три. Изляза ли прав, тази зима брашното ще струва колкото златото. Ще ви кажа нещо, момчета — когато имате предчувствие, съобразявайте се докрай с него. За какво е щастието, ако не го възседнете? А когато го възседнете, карайте като дяволи! С години съм из тази страна и само чаках вярното предчувствие. Ето го и него! Ще се възползувам от случая, това е всичко. Лека нощ на всички ви, лека нощ!
Глава X
Хората все още не вярваха в находката. Когато Дейлайт пристигна при устието на Клондайк с тежкия си товар брашно, той намери огромната равнина все така празна и безлюдна. Долу, покрай реката, вождът Исаак и неговите индийци се бяха разположили на лагер до рамките, на които сушаха рибата. Там лагеруваха и няколко стари пионери. Понеже бяха свършили лятната си работа по ручея Тен Майл, те се бяха спуснали по Юкон на път за Съркъл Сити. Но в Сиксти Майл бяха научили за находката и бяха спрели да огледат мястото. Когато Дейлайт стовари брашното, те тъкмо се бяха върнали при лодката си и думите им не бяха обнадеждаващи.
— Проклето пасбище за елени! — започна някой си Лонг Джим Харни и прекъсна, за да духне в тенекиеното си канче с чай. — Не се оплитай в тая работа, Дейлайт! Мръсно мошеничество! Всичко е нагласено така, като че ли наистина има находка. Зад цялата работа са Харпър и Ладю, а Кармак е подставено лице. Чул ли е някой да се копае по пасбище, което се простира на половин миля между скалите и бог знае колко е дълбоко до скалния пласт!
Дейлайт кимна съчувствено с глава и се замисли за известно време.
— Опитахте ли се да промиете по нещичко? — попита накрая той.