— Какво да промиваме, по дяволите! — беше възмутеният отговор. — Да не мислиш, че съм се родил вчера! Само един новак би си губил времето по това пасбище, за да пълни коритото! Мене не можеш ме хвана на такава въдица! За мене един поглед е достатъчен. Утре сутрин тръгваме за Съркъл Сити. Никога не съм имал доверие в тая местност. Изворите на Хапана са достатъчно добри за мене и слушай ми думата, когато открият голямата находка, ще я открият по долното течение на реката. Ей тоя там, Джони, маркира парцели няколко мили под кармаковата находка, но какво разбира той?
Джони имаше засрамен вид.
— Направих го на шега! — обясни той. — Готов съм да продам парцела за един фунт тютюн!
— Ще направим сделката — каза бързо Дейлайт. — Но да не се разпискате, ако измъкна от нея двадесет тридесет хиляди!
Джони се захили весело.
— Давай тютюна! — каза той.
— Де да бях маркирал и аз до него! — измърмори печално Лонг Джим.
— Още не е късно — отвърна Дейлайт.
— Но дотам и обратно са двайсет мили път.
— Утре, щом се кача нагоре, ще маркирам за тебе — предложи Дейлайт. — Тогава ще направиш също като Джони. Ще си вземеш парите от Тим Логан. Той е барман в „Сауърдоу“ и ще ми заеме толкова. Тогава зарегистрирай парцела на твое име, сетне ми го прехвърли и дай книжката на Тим!
— Нека и аз — намеси се третият стар пионер.
И за три фунта тютюн за дъвчене Дейлайт закупи наведнъж три парцела по петстотин фута по Бонанза. Той все още можеше да запише нов парцел на собственото си име, тъй като другите бяха само прехвърляния.
— Трябва да се признае, че не скъпиш много тютюна си — захили се Лонг Джим. — Да нямаш някъде фабрика?
— Не, но имам предчувствие — беше отговорът — и трябва да ви кажа, че е страшно изгодно човек да се води по него, когато три парцела струват три фунта тютюн!
Но един час по-късно Джо Ладю пристигна в неговия лагер направо от Бонанза. Отначало той бе безразличен към находката на Кармак, после започна да се колебае, а накрая предложи сто долара на Дейлайт за дела му в неговия периметър.
— В брой ли? — попита Дейлайт.
— Разбира се, ето ти!
Казвайки това, Ладю извади торбичката си за злато. Дейлайт я повдигна разсеяно, и също така разсеяно развърза вървите и изсипа малко златен прах на дланта си. Той не беше виждал злато с по-тъмен цвят с изключение на златото на Кармак. Дейлайт изсипа праха обратно, завърза торбичката и я върна на Ладю.
— Предполагам, че на тебе ти трябва повече, отколкото на мене — каза Дейлайт.
— Не, имам, колкото искаш! — увери го другият.
— Откъде си го взел?
Докато задаваше въпроса, Дейлайт беше въплъщение на невинността, а Ладю прие въпроса стоически, като индианец. Въпреки това за един кратък миг двамата се погледнаха в очите и в този миг нещо невидимо като че ли се излъчи от цялото тяло и духа на Джо Ладю. На Дейлайт му се стори, че доловил това излъчване, усети някаква тайна в намеренията, които се криеха зад очите на другия.
— Вие познавате по-добре от мене ручея — продължи Дейлайт. — Щом моят дял от периметъра струва според вас сто долара, понеже знаете нещо, той ще струва толкова и за мене, независимо дали го знам, или не!
— Ще ти дам триста — предложи отчаяно Ладю.
— Логиката си остава същата! Няма значение какво знам аз, делът струва за мен толкова, колкото ти си съгласен да платиш.
Тогава Джо Ладю направо се издаде. Той отведе Дейлайт настрана от лагера и хората и му повери някои неща.
— Това е то — каза той в заключение. — Не съм го промивал дори. Изкарах го, всичко това в торбичката, вчера, от скалите. Казвам ти, можеш просто да го изтърсваш от корените на тревата! А какво има върху скалния пласт, долу на дъното на ручея, не се знае. Но находката е голяма, казвам ти, голяма! Пази го в тайна и виж какво можеш да намериш! Пръснато на различни места, но няма да бъда изненадан, ако някои от парцелите дадат по петдесет хиляди. Единствената неприятност е, че е пръснато.
Мина месец, а по Бонанза всичко беше спокойно. Няколко души бяха маркирали парцели; но повечето от тях, след като направиха заявките, отидоха въз Форти Майл или Съркъл Сити. Малцината, които имаха достатъчно вяра, за да останат, се заеха да строят къщи от трупи за идващата зима. Кармак и неговите роднини индийци си правеха корито за промиване и си докарваха вода. Работата вървеше бавно, защото трябваше да приготвят дъските на ръка от дърветата в близката гора. Но по-надолу по Бонанза имаше четирима мъже, които бяха слезли от горното течение на реката: Дан Макджилвари, Дейв Маккей, Дейв Едуарс и Хар Уо. Те бяха тиха група, не търсеха и не поверяваха тайни и се държаха настрана. Но Дейлайт, който бе изкарал злато от скалите в участъка на Кармак и бе изтърсил самородно злато от корените на тревата, който бе промивал на стотици други места, надолу и нагоре по цялата река, и не бе намерил нищо, беше любопитен да знае какво има в скалния пласт долу. Той бе забелязал четиримата тихи мъже да дълбаят шахта близо до потока и бе чул шума на бичкията им, като режеха дъски за коритата за промиване. Не чака да го поканят и се изтърси на първото им промиване. След като един от тях греба пет часа с лопата, Дейлайт видя да вадят тринадесет и половина унции злато. Беше злато на зърна с различна големина, от главичка на карфица до дванадесет доларова монета, и то направо от скалния пласт. Този ден падна първият сняг и арктическата зима настъпи; но Дейлайт не забелязваше бледо сивата тъга на умиращото, краткотрайно лято. Той виждаше мечтите си да се осъществяват и в голямата равнина отново се издигна неговият златен град. Беше намерено злато на скалния пласт. Това беше най-важното — това беше откритието на Кармак. Дейлайт маркира един участък на свое име до трите, които бе закупил срещу тютюн за дъвчене. Така той стана собственик на блок, дълъг две хиляди фута и разположен на ширина от хребет до хребет.