И той се впусна в дълги технически и исторически обяснения за печалбите и дивидентите на „Уорд Вали“ от деня на основаването му.
Цялото съвещание трая не повече от час и през това време Дейлайт имаше чувството, че е достигнал най-високия от върховете на живота. Тези хора играеха на едро. Те бяха представители на финансовата мощ. Той знаеше наистина, че не принадлежаха към най-високите кръгове. Не можеха да се сравняват с моргановци и харимановци. Въпреки това те бяха в допир с тези гиганти и сами бяха гиганти, само че по-малки. Отношението им към него му се понрави. Посрещнаха го с уважение и не се държаха покровителствено. Уважението им беше като към равен и Дейлайт бе поласкан, защото той знаеше много добре, че по опит и богатство те стояха много над него.
— Здравата ще разтърсим тълпата спекуланти — заяви тържествуващо Леон Гугънхемър, докато ставаха. — И вие сте човекът, който ще го стори, мистър Харниш. Всички ще помислят, че сте сам, а техните ножици са насочени да стрижат точно такива новаци като вас.
— Положително ще се заблудят — съгласи се Летън. Сивите му очи бляскаха сред богатите гънки на огромния шал, с който увиваше врата си чак до ушите. — Мозъците им работят по шаблон. Неочаквано някоя нова комбинация, някой неизвестен фактор, нов вариант — всичко това разваля стереотипните им сметки. А за тях вие ще бъдете всичко това, взето заедно, мистър Харниш. И повтарям, те са спекуланти и заслужават това, което ще им се случи. Те спъват и пречат на всяко законно начинание. Не можете да си представите какви неприятности причиняват на хора като нас! С търгашеската си тактика понякога нарушават и най-разумните планове и провалят най-стабилните предприятия.
Даусет и младият Гугънхемър отпътуваха в един автомобил, а Летън тръгна сам в друг. На Дейлайт силно подейства и сцената на заминаването, макар че съзнанието му беше все още почти изцяло заето със събитията от изминалия час. Трите машини като страшни нощни чудовища стояха в насипаното с чакъл подножие на широките стълби под неосветения портал. Нощта беше тъмна и светлините на автомобилите остро прорязваха мрака, сякаш ножове режеха твърда материя. Раболепният лакей — духът — автомат на къщата, която не принадлежеше на нито един от тримата — им помогна да се облекат и застана на стълбището като изваяна статуя. Фигурите на облечените в кожени шуби шофьори се виждаха смътно отпред в колите. Също като пришпорени жребци колите се втурваха една след друга в тъмнината, вземаха завоя на алеята и изчезваха.
Колата на Дейлайт беше последна и поглеждайки навън, той можа да зърне неосветената къща, която се извишаваше в мрака като огромна планина. Чия ли е? Чудеше се той. Как се бе случило така, че я използваха за тайното си съвещание? Дали лакеят няма да проговори? Или пък шофьорите? Дали и те бяха доверени лица като „нашия“ мистър Хаусън? Загадка? Цялата тази история беше съвсем загадъчна. А ръка за ръка със загадката вървеше силата. Той се облегна назад и всмукна дим от цигарата си. Големи работи щяха да стават. Картите бяха вече разбъркани за игра на едро и той щеше да участвува в играта. Спомни си за покера с Джек Кърнс и се засмя на глас. По онова време залагаше с хиляди на една карта; но сега залагаше милиони. И той предвкусваше удоволствието от объркването, което непременно щеше да настъпи на осемнадесети след съобщението за удвоените дивиденти, между хората, чакащи да острижат него — него — Бърнинг Дейлайт.
Глава III
Въпреки че беше близо два часът сутринта, когато се върна в хотела, репортерите го чакаха, за да го интервюират. На следващата сутрин дойдоха още повече репортери. Така при пристигането си в Ню Йорк той бе посрещнат с много шум. Колоритната му фигура още веднъж се разходи по печатните страници под ритъма на там-тамите и дивашките викове. „Царят на Клондайк“, „Героят на Арктика“, „Северният милионер“ с тридесетте си милиона долара бе дошъл в Ню Йорк. Защо бе дошъл? За да разори жителите на Ню Йорк, както бе разорил хората в Топонах, Невада? Уол Стрийт щеше да направи по-добре да бъде нащрек, защото дивакът от Клондайк току-що бе дошъл в града. А може би Уол Стрийт щеше него да разори? Уол Стрийт бе разорил много диваци досега; подобна ли щеше да бъде съдбата и на Дейлайт? Дейлайт се усмихваше на себе си и даваше двусмислени интервюта. Това помагаше на играта и той отново се усмихваше, когато си мислеше, че хората от Уол Стрийт ще трябва да изядат още доста хляб, преди да могат да го разорят.
Очакваха да почне да спекулира и когато някой взе ха купува в големи количества от акциите на „Уорд Вали“ веднага решиха, че зад тази операция стои Дейлайт. Плъзнаха финансови клюки. Ясно, че пак се е счепкал за Гугънхемъровци. Историята с „Офир“ отново излезе на сцената и бе надута до такива размери, че дори и Дейлайт не можеше да я познае. Но и това беше вода в неговата мелница. Борсовите спекуланти бяха явно подведени. Той всеки ден купуваше все повече акции, а продавачи имаше толкова много, че цената им се дигаше съвсем бавно.