— Тази игра е много по-вълнуваща от покера — си шепнеше радостно Дейлайт, като виждаше каква суматоха бе създал.
Вестниците изказваха всевъзможни догадки и пророчества, а по петите на Дейлайт вървеше цял батальон репортери. Неговите интервюта бяха бисери. Щом откри с каква охота вестниците използуват неговите разговорни изрази, като „та на мене ли тия“, „бетон работа“ и др., той започна да набляга на тях, да си спомня и употребява подобни изрази, специалитет на други пионери, и дори да измисля нови.
Седмицата преди осемнадесети, който се падаше в четвъртък, беше крайно вълнуваща за Дейлайт. Той не само играеше комар, както никога преди, но и играеше на най-голямата маса в света, и то с такива големи залози, че даже и най-закоравелите играчи на масата се стреснаха. Въпреки голямото предлагане неговото непрекъснато купуване причини покачване на акциите „Уорд Вали“ и колкото повече наближаваше четвъртък, толкова повече неспокойство го растеше. Щеше да има крах. Колко акции на „Уорд Вали“ ще закупи този картоиграч от Клондайк? Колко може да купи? Какво правят хората от „Уорд Вали“ в това време? Дейлайт прие със задоволство появилите се интервюта с неговите хора, техния спокоен и невъзмутим тон. Леон Гугънхемър беше на мнение, че по всяка вероятност този северен Крез греши. А Джон Даусет обясняваше, че съвсем не ги е грижа, пък и нямали нищо против. Въпреки че не знаели нищо за намеренията му, в едно били сигурни — той покачва акциите на „Уорд Вали“. А те нямали нищо против. Каквото и да му се случи, какъвто и да бъде завършекът на тази луда спекулация, всичко в „Уорд Вали“ било наред, предприятието било стабилно и щяло да остане стабилно като скалата на Гибралтар. Не, моля, те нямали акции „Уорд Вали“ за продаване. Това съвършено изкуствено повдигане на акциите щяло скоро да отмине и ръководството на „Уорд Вали“ нямало никакво намерение да нарушава нормалната си дейност заради ненормалното положение на борсата. „Това е чист хазарт от началото до край — бяха думите на Натаниел Летън, — и ние нямаме нищо общо с него, нито пък ще го вземем под внимание.“
През това време Дейлайт се срещна тайно няколко пъти със своите съдружници — веднъж с Леон Гугънхемър, веднъж с Джон Даусет и два пъти с мистър Хаусън. Всъщност разговорите им се състояха само от поздравления по негов адрес; защото, както го осведомяваха, всичко се развиваше благополучно.
Но във вторник сутринта до ушите на Дейлайт достигна един обезпокоителен слух, „Уол Стрийт Джърнъл“ писа, основавайки се на сведения, получени от сигурни източници, че при срещата си в четвъртък директорите на „Уорд Вали“, вместо да обявят обичайните дивиденти, ще поискат от акционерите да платят разликата до номиналната стойност на акциите. Това беше първото предупреждение, което получи Дейлайт. Той с ужас разбра, че ако този слух е верен, той е разорен. И у него се загнезди мисълта, че цялата тази огромна борсова операция бе извършена само с негови пари. Даусет, Гугънхемър и Летън не рискуваха нищо. За кратко време той изпадна в паника и това бе достатъчно, за да си припомни Холдсуърти и фабриката за тухли; това го накара да отмени всички нареждания за покупки на акции и да се втурне към телефона.
— Няма нищо такова, всичко е само слух — отговори в слушалката гърленият глас на Леон Гугънхемър.
— Както знаете — каза Натаниел Летън, — аз съм един от директорите и щеше да ми бъде известно, ако имаше нещо подобно.
А Джон Даусет му каза:
— Бях ви предупредил, че ще има много такива слухове. Разбира се, няма и капка истина в него! Давам ви честната си дума на джентълмен.
Искрено засрамен от временната си паника, Дейлайт отново се зае за работа. Спирането на покупките от негова страна бе превърнало борсата в лудница и тези, които разчитаха понижение, упражняваха натиск навсякъде. Акциите на „Уорд Вали“, понеже бяха най-високо, първи почувствуваха удара и започнаха да спадат. Дейлайт спокойно нареди да се удвоят покупките за негова сметка. Във вторник, сряда и четвъртък сутринта той продължи да купува, а акциите „Уорд Вали“ победоносно се дигнаха още по-високо. Все още се намираха продавачи и той продължаваше да купува, въпреки че, ако се вземеше пред вид срокът на сделките, той многократно бе превишил възможностите си за плащане. Но какво от това? В този ден ще обявят двойните дивиденти, се успокояваше той. Срокът ще бъде в ущърб на тези, които продават, преди да са купили, очаквайки понижение. Те ще го молят за отстъпки.