— Не се спирайте пред нищо, момчета — бяха последните му инструкции. — Трябва на всяка цена да имам тези сведения. Аз ще се погрижа за вас, каквото и да се случи, каквото и да направите!
На връщане той пак сменява такситата; в хотела се качи в стаята си и като изпи още един коктейл за „лека нощ“, си легна и заспа. На сутринта се облече, избръсна се, нареди да му донесат закуска и вестници в стаята и зачака. Но не пи нищо. Към девет часа телефонът започна да звъни и първите сведения започнаха да пристигат. Натаниел Летън бе взел влака в Таритаун. Джон Даусет пътуваше с подземната железница. Леон Гугънхемър още не се бе размърдал, но си беше в къщи. Дейлайт разстла пред себе си карта на града и заследи придвижванията на тримата мъже, докато се събраха заедно. Натаниел Летън беше в кабинета си, в зданието на Мючуъл-Солендър. Втори пристигна Гугънхемър. Даусет беше все още в кантората си. Но в единадесет часа дойде вест, че и той се е присъединил към останалите, а няколко минути по-късно Дейлайт, с такси, бързаше към зданието на Мючуъл-Солендър.
Глава IV
Когато вратата се отвори, Натаниел Летън говореше нещо, но веднага спря и заедно с двамата си гости се вгледа с прикрито безпокойство в Бърнинг Дейлайт, който влезе в стаята. Дейлайт неволно подчертаваше свободната, люлееща се походка на пътешественик от Севера. Всъщност струваше му се, че се намира наистина сред дивата северна пустош.
— Здрасти, джентълмени, здрасти! — каза той, като се направи, че не забелязва неестествената тишина, с която бе посрещната неговата поява. Той се здрависа с всички поред, минавайки от един към друг и така здраво стискайки ръцете им, че Натаниел Летън не издържа и направи гримаса. Дейлайт се отпусна с уморен вид в едно масивно кресло и мързеливо се изтегна Той безгрижно пусна до себе си на земята кожената чанта, с която бе дошъл.
— Божичко, доста се поизморих! — въздъхна той. — Добре ги обрахме. Беше наистина ловко. А аз разбрах красотата на играта чак накрая. Трябвало просто да ги нокаутираш и да ги измъкнеш. И как само се хванаха на въдицата!
Простодушието на неговото мързеливо, западно произношение ги успокои. Не беше чак толкова страшен. Макар че беше успял да влезе в кабинета на Летън въпреки неговите нареждания, той не даваше признаци, че възнамерява да прави скандали или да прилага сила.
— Какво — запита Дейлайт весело, — нямате ли някоя добра дума за съдружника си? Или сте онемели пред неговите делови качества?
Гърлото на Летън издаде някакъв глух звук. Даусет седеше спокойно и чакаше, а Гугънхемър едва проговори.
— Вие просто отворихте вратите на ада — каза той.
— Вярно, нали! — гордо заяви Дейлайт. — И добре ги измамихме! Никога не съм предполагал, че ще е толкова лесно! Бях страшно изненадан.
— А сега — продължи той, за да не стане неудобно мълчанието — можем да си прегледаме сметките. Следобед заминавам на запад с тоя страшно бърз влак „Двадесети век“! — Той привлече към себе си кожената чанта, бръкна в нея с две ръце. — И не забравяйте, момчета, че когато ви се прииска отново да разтърсите Уол Стрийт, трябва само да ми кажете две думи! Ще дойда веднага, и то с удоволствие.
Той измъкна ръце с цял куп кочани, чекови книжки и разписки от борсови посредници. Сложи ги върху голямата маса, бръкна отново, събра няколкото останали книжа и ги прибави към купа. След това извади от джоба си лист хартия, погледна го и зачете на глас:
— Десет милиона, двадесет и седем хиляди, четиридесет и два долара и шестдесет и осем цента — ето това са разходите ми! Сумата, разбира се, трябва да се отдели от печалбата, преди да почнем да делим. Дайте да видим вашите сметки. Трябва доста да сме събрали!
Тримата съдружници смаяно се спогледаха. Този човек или беше по-голям глупак, отколкото си го представяха, или играеше някаква игра, която не можеха да отгатнат.
Натаниел Летън навлажни устните си и проговори:
— Ще са необходими още няколко часа, мистър Харниш, докато бъдат готови окончателните сметки. В момента над тях работи мистър Хауисън. Ние, хм… както казвате, печалбата не беше малка! Какво бихте рекли, ако отидем да обядваме заедно и да си поприказваме по-подробно. Ще накарам чиновниците да работят и през обедната почивка, тъй че ще имате достатъчно време да хванете влака!