Той смаяно погледна купчината на масата.
— Всичко това не струва дори и хартията, на която е написано. Дявол да го вземе, добре редите картите, стига да ви падне случай! Ваш ред беше да давате и добре ме обрахте. Но мъж, който протестира, когато друг дава картите, не е мъж. А сега раздаването мина, картите са на масата и играта е изиграна, но… ръката му бръкна бързо във вътрешния джоб на сакото и измъкна големия автоматичен колт.
— Както казах, миналото раздаване свърши. Сега е мой ред да давам и ще видим дали мога да си дам четири аса!
— Махни си ръката оттам, изсъхнала мумия! — извика остро той.
Ръката на Натаниел Летън, която се промъкваше към бутона на бюрото, внезапно спря.
— Сменяй мястото! — изкомандува Дейлайт. — Сядай на онзи стол, пор мръсен! Скачай, дявол да те вземе, или ще изкарам толкова течност от тебе, че хората ще помислят баща ти за пожарен кран, а майка ти — за градинарска лейка! Премести стола си до неговия, Гугънхемър! А, ти, Даусет, стой на мястото си, докато ви обясня предимствата на този пистолет! Зареден е с куршуми за едър дивеч и може да стреля осем пъти. И тръгне ли веднъж, не можеш го спря. Смятам предварителните забележки за приключени и сега започвам да давам картите. Запомнете, че не съм правил никакви възражения, когато вие раздавахте. Положихте всички усилия — добре! Но сега аз давам картите и ми се полага да опитам, каквото мога. Първо, всички ме познавате! Аз съм Бърнинг Дейлайт — знаете го, нали? Не ме е страх нито от бога, нито от дявола, нито от смъртта! Ето ги моите четири аса и те са достатъчни да бият вашите карти! Погледнете този жив скелет! Летън, тебе те е страх да умреш! Толкова си уплашен, че чак костите ти тракат! А вижте Онзи дебел евреин! Страх божи го тресе при вида на този жалък пистолет! Пожълтял е като презрял лимон! Тебе Даусет не те е страх! Не ти трепва окото дори. Това, защото си силен в аритметиката. Тебе не те безпокои моето раздаване, Седиш си там, събираш две и две и знаеш с положителност, че си ми в ръцете. Познаваш ме и ти е известно, че не се боя от нищо. Броиш на ум парите си и разбираш, че не си струва да умреш, щом можеш да се измъкнеш.
— С радост ще ви видя на бесилката! — отговори Даусет.
— Няма да я бъде. Ти си първият, когото ще надупча веднага щом започне веселбата. Вярно, че ще ме обесят, но няма да си жив да го видиш! Вие всички ще умрете още тук, а пък аз ще умра със съответното законно протакане — ясно ли е? Над мършите ви ще расте трева и няма да видите кога ще ме обесят, а аз дълго време ще се наслаждавам, че сте ме изпреварили в гроба!
Дейлайт млъкна.
— Нали няма да ни убиете? — попита Летън с чудноват писклив глас.
Дейлайт поклати глава.
— Твърде скъпо ще ми излезе! Не си струва. Предпочитам да си върна чиповете. Чини ми се, че и вие ще предпочитате да ми върнете чиповете, вместо да отидете в моргата.
Последва дълга тишина.
— Аз раздадох картите. Ваш ред е да играете. Можете да си помислите, но искам да ви предупредя: ако вратата се отвори и някой от вас, подлеци мръсни, даде да се разбере, че тук става нещо, започвам да стрелям без предупреждение. От стаята ще излезете само с краката напред!
Последва дълго, тричасово заседание. Решаващият фактор не беше пистолетът на Дейлайт, а увереността, че ще го употреби. В това бяха убедени не само тримата, но и самият Дейлайт. Беше твърдо решил, ако не му върнат парите, да ги убие и тримата. Да се съберат набързо десет милиона в банкноти, беше изключително трудна работа и се наложи много досадно чакане. Мистър Хаусън и главният счетоводител бяха викани десетина пъти в стаята. В тези случаи пистолетът лежеше в скута на Дейлайт, небрежно покрит с вестник, а той си свиваше от своите цигари в амбалажна хартия. Най-после всичко беше готово. Един от чиновниците донесе куфара от чакащата кола. Дейлайт натъпка и последната пачка банкноти и го затвори. На вратата се спря, за да направи няколко последни забележки.
— Има още няколко неща, които искам да ви кажа. Когато изляза оттук, ще имате свобода на действие, но искам да ви предупредя какво не бива да правите. Най-напред хич и не помисляйте да искате арестуването ми, ясно ли е? Тези пари са мои и не съм ви ги откраднал. Ако се разбере как сте ме измамили и как съм ви го върнал, ще ви се смеят на вас, и то здравата! А за вас е вредно да ви се смеят. Освен това, ако се опитате отново да ми вземете парите, които си върнах, и наредите да ме арестуват, ще ви намеря и ще ви пречукам. Такива страхливи, мършави котки като вас не могат да одерат Бърнинг Дейлайт! Ако решите да спечелите — ще загубите, и със сигурност мога да ви предскажа, че ще има няколко неочаквани погребения в това градче. Погледнете ме в очите и ще разберете, че няма шега. Тези кочани и разписки на масата са ваши. Бъдете щастливи!