Когато вратата се затвори, Натаниел Летън се хвърли към телефона, но Даусет го спря.
— Какво смятате да правите? — попита Даусет.
— Ще съобщя на полицията! Това е чист обир. Няма да се примиря! Казвам ви, че няма да се примиря!
Даусет се усмихна кисело и бутна слабия финансист обратно в креслото му.
— Ще поговорим по тази работа! — каза той и Гугънхемър се оказа негов горещ привърженик.
Никога нищо не се разбра за тази история. Тримата съдружници запазиха пълна тайна. А и Дейлайт никога не откри тайната, въпреки че същия следобед в салона на експреса „Двадесети век“, събут и проснал крака върху стола, той дълго и от сърце се смя. Нюйоркчани много си блъскаха главите над тази загадка; така и не успяха да намерят смислено обяснение. По всички правила на играта Дейлайт трябваше да е разорен, но се знаеше, че се бе появил веднага след това в Сан Франциско с ненакърнен капитал. Това бе доказано от огромните сделки, в които се включи веднага след това. Например случаят с „Панама Мейл“, където с тежестта на парите си и борческия си дух той измъкна контрола от ръцете на Шефтли и след два месеца продаде контролния пакет акции на Харимановци, както се носеше слух, с огромна печалба.
Глава V
След връщането на Дейлайт в Сан Франциско славата му още повече порасна. Но в известен смисъл тя не беше за завиждаме. Хората се страхуваха от него. Знаеха го като безмилостен боец, жесток като тигър. Играеше неумолимо, жестоко и никой не можеше да предвиди къде и как ще бъде нанесен следващият му удар. Използваше нашироко изненадата. Избираше винаги неочаквани варианти; беше дошъл наскоро от дивия север и умът му не работеше по стереотипни схеми — затова имаше необикновената възможност да измисля нови трикове и стратегически ходове. Веднъж спечелил преимущество, той безмилостно довършваше жертвата си. „Безпощаден като червенокож“, казваха за него и това беше самата истина.
От друга страна, той беше известен като „почтен“. Неговата дума беше толкова надеждна, колкото и подписът му, въпреки че сам той не приемаше нищо на вяра. Винаги отбягваше предложения, основани на джентълменско споразумение, и ако някой предложеше за гаранция в сделката джентълменската си честна дума, то този човек винаги прекарваше няколко неприятни минути в разговор с Дейлайт. Всъщност Дейлайт даваше дума само когато можеше да диктува условията и на другата страна оставаше изборът или да повярва на думата му, или да остане с пръст в устата.
Дейлайт не се занимаваше с обикновени капиталовложения. Те обвързваха капиталите и намаляваха риска в играта. Него го увличаше хазарта в спекулациите, а за да може да води играта по пиратски, парите трябваше да му бъдат под ръка. Никога не ги замразяваше за по-дълго време, защото правеше непрекъснати обороти с тях, налитайки ту тук, ту там, сред финансовия океан, като истински пират. Сигурните капиталовложения, които даваха сигурен пет процентов доход, не го привличаха; за него сладостта на живота се състоеше в това да рискува милиони в някоя ожесточена схватка и ако загуби, да загуби всичко, ако спечели, да спечели петдесет или сто процента! Играеше съобразно правилата, но беше безмилостен. Когато успееше да притисне някой финансист или група до стената, воплите им не го спираха. Молбите за финансова милост го оставяха безчувствен. Той беше свободен стрелец и нямаше приятелски връзки с никого сред кръга на спекулантите и финансистите. Няколкото съюза, които бе сключвал от време на време, бяха просто средство за по-бързо постигане на целта и той гледаше на съдружниците си като на хора, които биха го измамили или дори разорили, стига да им падне удобен случай. Въпреки това негово мнение той оставаше верен на съдружниците си. Но им беше верен само докато те му бяха верни. Изменяха ли му — тежко и горко им.
Търговците и финансистите по крайбрежието на Тихия океан никога нямаше да забравят урока, даден на Чарлз Клинкнър и компанията „Калифорния енд Алтамонт тръст“. Клинкнър беше председател на компанията. В съдружие с Дейлайт те атакуваха корпорацията „Сан Хосе интърюрбан“. Мощната корпорация „Лейк пауър енд електрик лайтнинг“ й се притече на помощ и сред разгара на битката Клинкнър, мислейки, че е настъпил удобният момент, се прехвърли на страната на неприятеля. Преди да приключи битката, Дейлайт загуби три милиона, но се погрижи компанията „Калифорния енд Алтамонт тръст“ да бъде окончателно погубена, а Чарлз Клинкнър арестуван за измама. Клинкнър се самоуби в килията си. Дейлайт не само загуби от „Сан Хосе интърюрбан“, но при поражението си претърпя тежки загуби и в други операции. Специалистите твърдяха, че би могъл да води преговори и да си спести голяма част от загубите. Но вместо да направи това, той напусна борбата със „Сан Хосе интърюрбан“ и „Лейк пауър“ с вид на победен и веднага след това неочаквано, като Наполеон, удари Клинкнър. Това беше последното нещо, което би минало през ума на Клинкнър, и Дейлайт го знаеше. Той знаеше също, че компанията „Калифорния енд Алтамонт тръст“ е твърде стабилна, но в момента е в затруднено положение поради спекулациите, които Клинкнър бе правил с капитала й. Знаеше също така, че благодарение на същите тези спекулации след няколко месена компанията щеше да е по-стабилна от когато и да било и че ако искаше да нанесе удар, трябваше да го нанесе незабавно „Тези пари не отидоха на вятъра“ — бе казал той по повод тежките си загуби. — Те представляват осигуровка за в бъдеще. Отсега нататък хората, които се сдружават с мене, ще премислят три пъти, преди да се опитат да ме измамят!