Причина за жестокостта му бе презрението, което изпитваше към другите участници в играта. Той беше убеден, че сред тях не можеше да се намери един на стоте напълно честен, а що се отнася до честните, те бяха обречени на загуба и фалит, защото играеха в нечестна игра — така смяташе той. Случката в Ню Йорк беше отворила очите му. Той разкъса измамните завеси на бизнеса и го видя в цялата му голота. Ето как разсъждаваше Дейлайт по отношение на обществото, индустрията и търговията:
Организираното общество е огромна, мошеническа игра. В него имаше много нещастници по наследство — мъже и жени, които не са достатъчно безпомощни, за да бъдат затворени в приюти, но и силите им едва стигат, за да секат дърва и носят вода. После идват глупаците, които се отнасят към мошеническата игра сериозно, с респект и уважение. Те са лесна плячка за другите, които ясно виждат и съзнават, че това е огромна мошеническа игра.
Полезният труд е източник на всички богатства. Все едно дали продуктът е чувал картофи, роял или седем местен автомобил, той се появява на бял свят в резултат на извършен труд. Мошеническата игра започва при разпределението на благата, след като трудът ги е вече произвел. Никога не бе виждал мазолестите чеда на труда да притежават автомобили или рояли. Това се обяснява с мошеническата игра. Десетки хиляди, стотици хиляди хора не спяха по цели нощи, за да измислят как да се наврат между работниците и благата, които те произвеждат. Тези хора бяха бизнесмените. Като се измъкват между работника и създадените от него произведения, те извличат облаги за себе си. Размерът па облагите не се определя от някакво правило за равенство, я от силата и подлостта на тези хора. Във всеки отделен случай те „товарят колата до краен предел“. Дейлайт виждаше, че всички участници в играта постъпват по същия начин.
Един ден, изпаднал в добро настроение (след няколко коктейла и обилен обяд), той влезе в разговор с Джонс, момчето от асансьора Джонс бе строен, висок кибритлия момък с гъсто обрасла глава, който правеше всичко възможно да нагруби пътниците в асансьора. Точно това привлече интереса на Дейлайт и той побърза да задоволи любопитството си. Джонс войнствено заяви, че е пролетарий и че иска да си изкарва хляба с писане. Понеже не успял да си пробие път в списанията, той отишъл в малката долина Питача, на стотина мили от Лос Анжелис. Там той смятал да работи през деня, а нощно време да пише и учи. Но железопътните компании надували таксите до последен предел. Питача била пустинна долина и произвеждала три неща само: добитък, дърва за горене и дървени въглища. За превоз на вагон добитък до Лос Анжелис взимали само осем долара. Това било така, обясни Джонс, защото добитъкът имал крака и за същите пари можел да бъде закаран от говедар до Лос Анжелис. Но дървата за горене нямали крака и железниците вземали точно двадесет и четири долара на вагон.
При тази система дървосекачът трябвало да работи здравата по дванадесет часа на ден и след приспадането на сумата за превоза от продажната цена в Лос Анжелис надницата му възлизала на долар и шестдесет цента. Джонс се опитал да изхитри в играта, превръщайки дървата си в дървени въглища. Сметките му били задоволителни. Но железопътната компания също правела сметки. Повишила таксата за превоз на вагон дървени въглища на четиридесет и два долара. След три месеца Джонс отново проверил сметките си и открил, че пак печели по долар и шестдесет цента на ден.