Глава VII
Съдбата не му помогна да се сближи с Диди Мейсън и интересът му към нея постепенно отслабна. Това беше твърде естествено, защото той се бе увлякъл дълбоко в огромни спекулативни сделки, които с привлекателността и величината си поглъщаха без остатък цялата енергия на неговия великолепен организъм. Съсредоточаването му в играта бе толкова напрегнато, че хубавичката стенографка бавно и неусетно изчезна от неговото съзнание. Така първият лек порив към нуждата от женска любов замря. Единственото чувство, което изпитваше към Диди Мейсън, бе задоволството, че има такава добра стенографка.
А и да имаше някои останали надежди, те изчезнаха напълно в напрегнатата и ожесточена битка, в която се бе впуснал с параходните компании „Коустуайз Стийм Навигейшън“ и Хавайско-Никарагуанско-Мексиканско-Тихоокеанската компания. Беше забъркал много по-голяма каша, отколкото бе предполагал, и сам беше учуден от бързото разпространение на битката и от неочакваните и съвсем чужди интереси, които се бяха намесили в нея. Всички вестници в Сан Франциско се нахвърлиха върху него. Вярно, че една-две редакции бяха намекнали преди това за нуждите си от субсидии, но Дейлайт реши, че положението оправдава подобни разходи. До това време пресата бе била винаги приятно снизходителна към него и го използваше добродушно за създаване на сензации, но сега той трябваше да научи на какво е способна коварната и нагла, враждебно настроена преса. И най-малката подробност от живота му бе възкресена, за да послужи като основа на злобни измислици. Дейлайт бе искрено смаян от новото тълкуване на всичко, което бе сторил някога. От „героя на Аляска“ той бе превърнат в „звяра от Аляска“, лъжец, главорез и изобщо „покварена личност“. Понеже това не ги задоволи, те започнаха да съчиняват най-гадни лъжи по негов адрес. Той никога не отговаряше на клеветите, но веднъж си каза, каквото мислеше, пред няколко репортери.
— Правете, каквото щете! — им каза той. — Бърнинг Дейлайт е виждал по-страшни работи от вашите мръсни, лъжливи хартийки! Вас, момчета, не ви обвинявам… поне не за всичко! Нищо не можете да направите. Трябва да си печелите хляба. Има твърде много жени по този свят, които си вадят хляба по начин, подобен на вашия, защото не могат да правят нищо друго. Все някой трябва да върши и мръсната работа, защо пък да не я вършите вие? За това ви плащат, а гръбнакът ви е твърде мек за по-честни служби!
Социалистическата преса в града с радост подхвана тези думи и ги разпространи из Сан Франциско, напечатани на хиляди позиви. А журналистите, здраво засегнати, отвърнаха с единственото си средство — накараха да потече река от печатарско мастило, пълна с мръсотии и клевети. Нападките станаха още по-ожесточени. Цялата кампания се превърна в дивашка разправия. Бедната жена, която се бе самоубила, бе измъкната от гроба и повлечена по топове хартия като мъченица и жертва на свирепата жестокост на Дейлайт. Бяха публикувани солидни, подкрепени от статистически данни статии, които доказваха, че той започнал да трупа богатството си, като ограбил златоносните участъци на бедни златотърсачи, а го затвърдил, като потъпкал нечестно споразумението с Гугънхемър по сделката „Офир“. Появиха се редакционни статии, в които Дейлайт бе наречен враг на обществото, пещерен човек по обноски и култура, подбудител на опустошителни безредици в икономиката, рушител на търговското и индустриалното благоденствие на града, зловреден анархист; а една редакционна статия сериозно препоръчваше да го обесят за урок на него и подобните му и му пожелаваше някой ден голямата му кола да се обърне и да го смачка.
Но той, като голяма мечка, нападнала кошера, не обръщаше внимание на желанията и упорито продължаваше да търси меда. Скърцаше със зъби и връщаше на удара с удар. Започна нападението над две параходни компании, но след това се оказа във война с цял град, после с окръга и накрая с цялото тихоокеанско крайбрежие. Много добре, щом искаха борба, щяха да си получат заслуженото! Точно това искаше и той; та нали заради това бе напуснал Клондайк и сега чувствуваше, че е постъпил правилно, защото играеше на такава голяма маса, каквато в Юкон никога не е имало. Негов съюзник беше адвокатът Лари Хегън, млад неизвестен ирландец, чийто гений в професията никой не бе открил, преди Дейлайт да го назначи с огромна заплата и царски подаръци. Хегън притежаваше въображението и дързостта на келтските си прадеди, и то в такава степен, че Дейлайт трябваше да го възпира. Хегън имаше наполеоновски качества в областта на юриспруденцията, но беше неуравновесен, та Дейлайт му служеше за уравновесител. Оставен сам, ирландецът щеше да се провали, но направляван от Дейлайт, той тръгна по пътя на богатството и славата. Също като Наполеон и той бе лишен от лична гражданска съвест.