Хегън водеше умело Дейлайт през плетеницата на съвременната политика, работническото движение, търговското и индустриалното законодателство. Именно Хегън, неизтощимият източник на идеи и начини за осъществяването им, отвори очите на Дейлайт, за да види несънуваните от него възможности, които можеха да бъдат използувани за водене на война в двадесети век; а Дейлайт от своя страна отхвърляше, приемаше, развиваше, планираше операциите и ги привеждаше в изпълнение. Цялото тихоокеанско крайбрежие от Пюджет-Саунд до Панама кипеше, Сан Франциско се бе надигнал против него и по всичко изглеждаше, че двете параходни компании печелят. Като че ли бавно, но сигурно принуждаваха Дейлайт да падне на колене. Тогава той нанесе удара си — по параходните компании, по Сан Франциско и по цялото тихоокеанско крайбрежие.
Отначало ударът не изглеждаше особено страшен. В Сам Франциско се откри конгресът на дружеството „Християнски стремежи“ и членовете на 927-мата секция от Профсъюза на транспортните работници отказаха да натоварят малко багаж, който принадлежеше на конгресистите. Арестуваха няколко души, няколко глави бяха строшени и багажът бе доставен на местоназначението му. Никой не отгатна, че зад тази малка разправия действува ловката ирландска ръка на Хегън, добила мощ чрез клондайкското злато на Бърнинг Дейлайт. Всъщност беше нещо незначително — или поне така изглеждаше. Но Профсъюзът на каруцарите поде кавгата и бе подкрепен от Федерацията на пристанищните работници. Лека-полека стачката се разшири. Готвачите и келнерите отказаха да обслужват стачкоизменниците каруцари и техните господари и по този начин и те влязоха в битката. Месарите отказаха да обработват месо за ресторанти, които не стачкуват. Собственическите сдружения обединиха усилията си, но се намериха с лице срещу четиридесет хиляди организирани работници на Сан Франциско. Обявиха стачка фурните, които снабдяваха ресторантите, и каруцарите, които извозваха хляба; те бяха последвани от млекарите, извозваните на мляко и работниците от птицефермите. Профсъюзът на строителните работници безусловно поддържаше стачкуващите. В Сан Франциско зацари хаос.
Но засега такова беше положението само в Сан Франциско. Интригите на Хегън бяха майсторски и Дейлайт разгъваше кампанията постепенно. Могъщият и бояк Профсъюз на тихоокеанските моряци отказа да обслужва кораби, натоварени от стачкоизменници. Съюзът представи ултиматум, а след това обяви стачка. Именно това бе целта на Дейлайт. На всеки кораб, който хвърляше котва, се качваха представители на профсъюза и изпращаха моряците на брега. А заедно с моряците тръгваха огнярите, техниците, корабните готвачи и келнери. Броят на бездействащите морски съдове растеше всеки ден. Не можеха да се съставят екипажи от стачкоизменници, защото хората от моряшкия профсъюз бяха закалени в суровия живот сред океаните и когато те стачкуваха, стачкоизменниците ги чакаше кръвопролитие и смърт. Стачката се разпростря по цялото тихоокеанско крайбрежие, всички пристанища се изпълниха с бездействащи кораби и морският трафик бе напълно парализиран. Минаха дни и седмици, а стачката продължаваше. Параходните компании „Коустуайз Стийм Навигейшън“ и Хавайско-Никарагуанско-Мексиканско-Тихоокеанската бяха притиснати до стената. Разноските по борбата със стачката бяха огромни, положението се влошаваше с всеки изминат ден, а в същото време те не печелеха нищо. Накрая се признаха за победени и поискаха „мир на всяка цена“. Но мирът дойде едва след като Дейлайт и съюзниците му изиграха играта си докрай, прибраха печалбите и позволиха на една солидна част от континента да започне отново работа.
През следващите години се забеляза, че няколко работнически водачи си направиха къщи и блокове с апартаменти за даване под наем и обиколиха старите, европейски страни като екскурзианти. А наскоро след стачката други водачи и неизвестни личности се появиха на политическата сцена и се докопаха до общинските управления и общинските пари. Жителите на Сан Франциско дори не подозираха до каква степен борбата на Дейлайт с параходните компании е причина за последвалата корупция в управлението на града. Но слуховете за ролята, която бе изиграл, макар и повечето като догадки, скоро се пръснаха навън и той стана прицел на хорското презрение и омраза. Сам Дейлайт никога не бе мислил, че борбата му срещу двете параходни компании ще вземе такива колосални размери.