Но той бе получил, каквото искаше. Той беше разиграл смело картите и бе спечелил, като, преди да се оттегли, бе смачкал параходните компании в праха и безмилостно, но със съвсем законни средства бе ограбил дребните вложители. Съдружниците му не се задоволиха с огромните суми, които той им изплати, и се самонаградиха с ред преимущества, които им позволиха по-късно да продължат ограбването на града. Съдружието му с банда разбойници стана причина за много разбойничества. Но съвестта му не изпитваше никакви угризения. На времето си бе чул и сега пак си припомни думите на един свещеник, който бе казал: „…който нож вади, от нож умира“. Когато си играеш с главорезите, винаги рискуваш, но главата на Дейлайт все още си беше на мястото! А пък и беше спечелил. Всичко беше въпрос на комар и война между силните. Глупаците не влизаха в сметката. Винаги те опираха пешкира; а че беше така, той бе заключил от слабите си познания по история. Сан Франциско бе пожелал да воюва и той удовлетвори желанието му. Такава беше играта. Всички едри магнати правеха същото и при това постъпваха много по-лошо.
— Не ми говорете за морал и граждански дълг — отговори той на един настойчив репортер. — Ако утре напуснете службата си и отидете да работите в друг вестник, ще пишете, каквото ви наредят да пишете. Това ще бъде вашият морал и граждански дълг; на новата си работа ще поддържате някоя крадлива железопътна компания с… морал и граждански дълг, предполагам! Вашата цена, моето момче, е тридесет долара на седмица. За толкова се продавате. Но вестникът ви би се продал за малко повече. Платете цената му днеска и още утре ще замени подлата си политика с друга подла политика; но никога няма да се откаже да призовава към морал и изпълнение на граждански дълг! И всичко това е възможно, защото всяка минута се ражда по един глупак. Докато търпят, хората ще бъдат мамени, моето момче! А за акционерите и спекулантите е по-добре да не пискат, че са ги обрали. Когато смъкнат някого и го разкъсват на части, те не пискат. Този път тях ги повалиха и разкъсаха, и това е всичко. Правят се на божи кравички! Момчето ми, тези същите юнаци са готови да откраднат троха хляб от гладуващите и да извадят златните пломби на мъртвеца, да! И ако случайно някой труп ги удари, надават вик до бога! От най-дребните до най-едрите всички са от един дол дренки. Вижте Захарния тръст — натъпкан с милиони, а като обикновен джебчия краде вода от Нюйоркската община и мами властите с фалшивите си кантари. Морал и граждански дълг ли? Забравете за тях!
Глава VIII
Цивилизацията не подейства на Дейлайт в положителен смисъл. Вярно, че започна да носи по-хубави дрехи, обноските му станаха малко по-добри и се научи да говори по-литературен английски. Беше постигнал забележително умение в спекулациите и в унищожаването на противниците си. Привикна също така на по-удобен живот, а в свирепите сложни битки умът му се изостри като бръснач. Беше закоравял, и то за сметка на едновремешната си искрена сърдечност. Не знаеше нищо за основните културни ценности на цивилизацията. Не знаеше, че изобщо съществуват. Беше станал злобен, груб и циничен. Могъществото му подейства, както действува па всички. Подозираше големите експлоататори, презираше стадото експлоатирани глупци и вярваше само на себе си. Това доведе до прекомерно и неестествено възвеличаване на собственото му „аз“ и унищожи уважението, дори на най-обикновеното уважение към другите, докато накрая не му остана нищо друго, освен да боготвори и се покланя само на това свое „аз“.
Физически той вече не беше човекът със стоманени мускули, който бе дошъл от Арктика. Не правеше достатъчно физически усилия, ядеше повече от необходимото и пиеше твърде много. Мускулите му започнаха да се отпускат, а неговият шивач намекна, че талията му расте. Всъщност Дейлайт пускаше корем. Физическата промяна се отрази и на лицето му. Тънкото индианско лице се превърна в лице на градски обитател. Слабите хлътнатини под изпъкналите скули се запълниха. Под очите му се забелязваха наченки на подпухнали торбички. Вратът му надебеля и ясно се виждаха първите гънки на двойната гуша. Предишният аскетичен образ, изваян от страхотните несгоди и труд, бе изчезнал, чертите му станаха по-разлети и тежки и издаваха неговия невъздържан начин на живот, грубост и жестокост.
Започна да губи дори обикновените си връзки с хората. Понеже играеше играта си самотно и презираше по-голямата част от другите хора, които участваха в играта, той не ги разбираше, не им съчувстваше и не можеше да намери нищо общо с тези, които срещаше в „Алтапасифик“. Всъщност, когато битката с параходните компании бе в разгара си и пиратското му нападение причиняваше неизчислими вреди на цялото стопанство, той бе помолен да напусне „Алтапасифик“. Това съвсем не го огорчи, защото той и без това се бе прехвърлил в клубовете от рода на „Ривърсайд“, организирани и поддържани от господарите на града. Той откри, че предпочита тези хора. Те бяха по-примитивни и прости и не се надуваха. Признаваха си, че са разбойници и участвуват в играта, за да измъкнат, каквото могат; външността им бе по-груба и дива, но поне не блестяха с мазното си лицемерие. Управата на „Алтапасифик“ бе предложила напускането му на клуба да не се разгласява, а след това по частен път съобщи на вестниците. Те вдигнаха голям шум около изгонването му, но Дейлайт само се захили и продължи да работи безшумно, като си записа в своя „черен списък“ неколцина от членовете на клуба, на които беше съдено един ден да почувствуват тежката лапа на финансиста от Клондайк.