— Менлоу парк и всичките му вили са нищо пред това тука! — произнесе той на глас. — Ако някога ми се прииска да живея сред природата, само тук ще дойда!
Старият горски път го изведе на открито, където в червената пръст на десетина акра бяха посадени лози. Една говедарска пътека го преведе през нова горичка и надолу по склона към друго открито място.
Тука, над голям каньон, обрасъл с гори беше кацнала малка фермерска къща и гледаше към долината Сонома. Къщата с хамбара и пристройките се беше сгушила в едно ъгълче на гората, която я защищаваше от запад и север. Той реши, че пръстта в малката, равна зеленчукова градина е от ерозията на хълма. Земята беше черна и тлъста, а вода имаше много, защото видя няколко крана да текат отворени докрай.
Фабриката за тухли беше забравена. В къщата нямаше никой, но Дейлайт слезе от коня. Разходи се из зеленчуковата градина, опита ягодите и младия грах. Разгледа овехтелия, измазан с глина хамбар, ръждясалия плуг и браната, след това сви и изпуши няколко цигари и се загледа в заниманията на няколко квачки и малките им пилета. Примами го една тясна пътека, която вървеше по стената на големия каньон, и той тръгна по нея. На места, скрита под пръстта, една водопроводна тръба, успоредно на пътеката, която според него водеше нагоре по течението до изворите на потока. Стените на каньона бяха високо няколкостотин фута, а недокоснатите дървета бяха огромни, та цялото място бе потънало в дълбока сянка. С очи премери някои смърчове, които в основата си бяха по пет-шест фута в диаметър, а някои секвои достигаха и повече. Пътеката го изведе направо при един малък бент, откъдето започваше тръбата, която поливаше зеленчуковата градина. Около потока се извисяваха брези и лаврови дървета и той трябваше да се провира между папрати, по-високи от него. Всичко беше покрито с мъх и навсякъде растяха различни видове папрат.
С изключение на бента нищо не нарушаваше естествения ред на природата и дърветата умираха само от старост или биваха поваляни от зимните бури. Огромните стволове на повалените дървета бяха покрити е мъх и бавно се разпадаха в пръстта, от която бяха израсли. Някои лежаха толкова отдавна, че вече се бяха разпаднали, но очертанията им още можеха да се видят в горската почва. Други пък бяха паднали като мостове през потока, а под едно огромно дърво пет-шест младоци, изкоренени и смачкани от падането, растяха на земята и успяваха да живеят с корени, мити от потока, и клони, протегнати нагоре, за да хванат слънчевата светлина, която се процеждаше през отвора на горския покрив. Дейлайт се върна във фермата, качи се на коня и се отдалечи към още по-дивите каньони и още по-стръмните склонове. Празничното му чувство не можеше да бъде задоволено, ако не изкачеше планината Сонома. След три часа той изскочи на билото уморен и запотен, с разкъсани дрехи и издрани от храстите ръце и лице, но с искрящи очи, пълни с възторг. Усещаше скритата радост на ученик, избягал от клас. Голямата игрална маса на Сан Франциско изглеждаше безкрайно далече. По това, което изпитваше, не беше само скрита радост. Имаше чувството, че се потапя в пречистваща баня. Тука нямаше място за гадостта, низостта и порока, които изпълваха мръсното блато на градския живот. Без да размисля дълбоко върху всичко това, той усещаше някакво пречистване и нова жизненост. Ако го бяха попитали как се чувствува, щеше да отговори, че просто се забавлява; защото той сам не схващаше могъщото очарование на природата, което се разливаше из тялото и мозъка му, сковани от градския живот — могъщо, защото идваше от далечното минало на прадедите му, живели сред природата, докато самият той беше една обвита с тънката коричка на цивилизацията.