Глава XI
Една неделя, късно следобед, Дейлайт се озова сред Пиемонтските хълмове зад Оуклънд. Както обикновено той беше в един голям автомобил, само че този път не неговият, защото бе гост на Бързоводния Бил, галеното дете на Съдбата, дошъл тука да разпилее седмото състояние, което беше измъкнал от замръзналия чакъл на Арктика. Известен разсипник, той вече водеше последното си състояние по пътя на предишните шест. Този същият Бил в първите години на Доусън бе изпил цяло море шампанско, като плащаше по петдесет долара за литър; пак той, въпреки че нямаше и една торбичка злато, бе закупил всички яйца на пазара — сто и десет дузини по двадесет и четири долара дузината — само за да обиди любовницата си, която го бе напуснала; пак той заплати като принц за наемането на специални влакове и счупи всички рекорди на бързина между Сан Франциско и Ню Йорк. И ето го още веднъж „щастливото кученце на ада“, както го наричаше Дейлайт — отново да разпилява новото си състояние със същата леснина, както и по-рано.
Компанията беше веселяшка и през целия ден се бяха забавлявали добре. Бяха обиколили залива от Сан Франциско, покрай Сан Хосе до Оуклънд. Три пъти ги бяха арестували за непозволена скорост, а третия път, когато ги спряха на пътя за Хейуордс, те взеха със себе си старшия полицай, който искаше да ги арестува. Страхувайки се да не би да е съобщено по телефона да ги арестуват по-нататък по пътя, те се отклониха по заобиколния път през хълмовете и сега приближаваха Оуклънд по един нов път и спореха шумно какво да правят с полицая.
— След десет минути ще излезем на Блер-парк! — каза един от мъжете. — Слушай, Бил, точно пред нас има кръстопът! Макар че по другия път има много врати, той ще ни изведе право в Бъркли. Тогава ще се върнем в Оуклънд от другата страна, ще се промъкнем на ферибота и вечерта ще върнем колата с шофьора пак по заобиколни пътища!
Но Бързоводния Бил не можа да разбере защо не трябва да се влезе в Оуклънд през Блер-парк и реши да направи точно така.
В следващия миг те изфучаха по един завой и пред тях се изпречи околният път, от който се бяха отказали. От вътрешната страна на вратата, възседнала кафяв кон, една млада жена се протягаше от седлото си, за да затвори вратата. Още от пръв поглед Дейлайт забеляза във фигурата и нещо познато. Точно тогава жената се изправи на седлото и с гръб към тях се отдалечи в галоп. Дейлайт веднага разпозна характерните й движения. Беше Диди Мейсън — той си спомни, че Морисън му бе разправил за нейната кобила и беше доволен, че не го видя в такава разпусната компания. Бързоводния Бил се изправи, хвана се с една ръка за предната облегалка, а другата замаха, за да привлече вниманието й. Устните му се свиха, за да свирнат пронизително, нещо, с което Бил беше прочут на времето и което Дейлайт знаеше много добре. Но Дейлайт го ръгна в коляното, сграбчи го за рамото и го смъкна обратно на седалката.
— Ти май поз-з-з-наваш тази дама! — заекна Бил.
— Познавам я, разбира се — отговори Дейлайт. — Трай си!
— Поздравявам те за добрия вкус, Дейлайт! Чудесно парче! А и язди чудесно!
В това време тя се скри зад дърветата и Бързоводния Бил се върна на въпроса как да се отърват от полицая. Дейлайт се облегна назад със затворени очи и все още виждаше как Диди Мейсън галопира надолу по пътеката. Бързоводния Бил беше прав. Тя наистина можеше да язди. Седеше по мъжки и стойката и беше съвършена. Браво на Диди! Това, че имаше куража да язди, но единствения естествен и разумен начин, беше още една точка в нейна полза. Ясно, че мислеше с главата си.
Когато понеделник сутринта тя влезе при него да й диктува, той я огледа с нов интерес, макар че с нищо не го издаде. Всекидневната работа мина както винаги. Но следващата неделя сам той се намери на кон по отсрещната страна на залива, сред Пиемонтските хълмове. Той дълго язди, но не можа да зърне Диди Мейсън, въпреки че мина и по околния път и отиде до Бъркли. Той мина по няколко алеи, обградени с много къщи, и се чудеше в коя от тях би могла да живее Диди. Морисън отдавна му бе казал, че живее в Бъркли, а и предната неделя, късно следобед, тя се бе отправила натам — явно се е връщала в къщи.