Но той хареса коня и не се разкая за покупката. Дейлайт разбра, че Боб не е злобен, нито подъл, а само прекалено жизнен и е надарен с повече интелигентност от обикновените коне. Жизнеността и интелигентността му заедно с необикновената му закачливост го правеха с такъв нрав. За да бъде укротен, трябваше здрава ръка, умерена строгост и необходимата доза от суров бой.
— Или ти, или аз, Боб! — на няколко пъти му бе казвал Дейлайт през деня.
А на коняра вечерта рече:
— Не е ли хубавец? Виждали ли сте нещо подобно? По-добър кон не съм яздил, макар че на времето съм виждал доста добри коне!
После се обърна към Боб, който бе извърнал глава и игриво го побутваше:
— Довиждане, добро конче! Ще се видим следващата неделя сутринта и си вземи цялата кошница с номера, кучи сине!
Глава XII
През седмицата Дейлайт мислеше за Боб почти колкото и за Диди; и понеже не беше зает с никакви големи сделки, мислите му бяха заети повече с тях двамата, отколкото с работата му. Най-опасният от всички номера на Боб си оставаше внезапното му извръщане. Как да го отучи — това беше най-важното. Ами ако срещнеше Диди някъде из хълмовете и ако по някаква щастлива случайност успееше да язди заедно с нея, тогава извръщането на Боб щеше да бъде катастрофално! Съвсем не му се искаше тя да го види как прегръща шията на коня. От друга страна, нямаше да е прилично, ако я остави внезапно и се втурне назад да пришпорва и шиба Боб.
Трябваше да измисли някакъв начин, за да премахне това светкавично извръщане. Трябва да се спре животното, преди да се е извърнало. С юздите не можеше. Нито пък шпорите щяха да свършат работа. Оставаше да се опита камшикът, но как да постигне тези резултати? Тази седмица той често се унасяше, седнал на стола си в бюрото, и мечтаеше как ще възседне прекрасния кафявочервен жребец и ще се опитва да предотврати предстоящото извръщане. В подобно положение изпадна при едно съвещание с Хегън към края на седмицата. Хегън развиваше някаква нова главозамайваща идея, но долови, че Дейлайт не го слуша. Неговите очи блестяха и той също премисляше нещо.
— Открих! — извика внезапно той. — Хегън, можеш да ме поздравиш! Съвсем проста работа е! Трябва само да го ударя по носа, но да го ударя здравата!
Обясни на стреснатия Хегън за какво става дума и отново го заслуша внимателно, само че не можеше да се въздържи и от време на време се захилваше самодоволно и щастливо. Сега знаеше какво да прави. Боб винаги се извръщаше надясно. Добре. Ще сгъне жилавия камшик на две в ръката си и в момента на извръщането сгънатият камшик ще удари Боб по носа. Още не се бе родил конят, който, след като разбере номера със сгънатия камшик, ще се подложи втори път на удара.
През тази седмица в кантората си Дейлайт още по-ясно разбра, че няма никакви обществени, нито пък чисто човешки допирни точки с Диди. Положението беше такова, че той не можеше да й зададе дори най-обикновения въпрос — дали ще ходи на езда следващата неделя? Да бъдеш шеф на хубаво момиче, изглежда, че беше нов вид изпитание. В хода на всекидневната работа той често я поглеждаше и на езика му се въртеше въпросът, който не можеше да и зададе — ще ходите ли на езда следващата неделя? Като я гледаше, той се питаше на каква възраст е и колко любовни истории е имала досега, защото сигурно е имала някое и друго приключение с тези младоци, с които, според Морисън, тя ходеше и танцуваше. През тези шест дни между двете недели тя изпълваше мислите му и той разбра едно нещо — че я желае. Толкова силно беше желанието му, че дори старият му страх от връзките на женската престилка се разсея без остатък. Той, който цял живот бе бягал от жените, беше станал толкова смел, че беше готов да хукне след една жена. Някоя неделя, рано или късно, щеше да я срещне извън кантората и ако тогава не се сближат, то щеше да бъде само по нейна вина.
Така Дейлайт откри още една от картите, които лудото божество му бе раздало. Той не бе и сънувал колко важна ще стане тази карта, но въпреки това реши, че е добра карта. А понякога се усъмняваше. Може би това беше някой номер на Съдбата, за да навлече на главата му позор и гибел. Ами ако Диди не иска и да чуе за него, а той продължи все повече да я обича? Целият му някогашен неописуем ужас от любовта се съживи. Спомни си за гибелните случаи, които знаеше от миналото. Ето например Берта Дулитъл, дъщерята на стария Дулитъл, която се беше влюбила лудо в Дартуърти, богатия притежател на парцели по Бонанза; а пък Дартуърти на свой ред не обичаше Берта, а беше лудо влюбен в жената на полковник Уолтстоун и забягна с нея надолу по Юкон; а полковник Уолтстоун беше лудо влюбен в жена си и се впусна да гони бягащата двойка. Какво беше излязло от всичко това? Любовта на Берта беше нещастна и трагична, но и другите трима бяха в същото положение. Долу, под Минук, полковник Уолтстоун и Дартуърти се бяха стреляли. Дартуърти бе убит. Един куршум бе пронизал белите дробове на полковника и той така отслабна, че на следващата пролет умря от пневмония. И жената на полковника остана самичка на този свят и нямаше кого да обича.