Бузите и бяха зачервени, устните и трепереха, но тя продължаваше да го гледа право в очите.
Строгата усмивка на Дейлайт бе изпълнена със задоволство.
— Много се радвам от думите ви, мис Мейсън, наистина, много се радвам!
— Не се радвайте — продължи бързо тя. — Те нищо не променят. Няма да позволя нищо да променят. Това е последната ни езда… а ето и вратичката!
Тя докара кобилата си до вратичката, наведе се, отвори я и влезе през нея.
— Не, моля ви, недейте — каза тя, когато Дейлайт понечи да я последва.
Смирено покорен, той дръпна Боб и вратичката се затвори помежду им. Но още имаше какво да се каже и тя не се отдалечи.
— Слушайте, мис Мейсън — каза той с нисък глас, който трепереше от напрежение. — Искам да разберете едно нещо. Съвсем не желая да се забавлявам с вас. Обичам ви, желая ви и никога през живота си не съм бил по-сериозен в това, което говоря. Намеренията ми са съвършено почтени. Искам съвсем честно…
Но изражението на лицето й го принуди да спре. Беше ядосана и в същото време се смееше.
— Това не трябваше да го казвате — извика тя. — Прилича ми на… бюро за женитби: съвършено почтени намерения, цел — брак. Но това си и заслужавам! Това ли наричате убеждаване?
Кожата на Дейлайт бе избледняла, откакто заживя под градските покриви, така че кръвта, която сега нахлу в бузите му и ги зачерви, личеше ясно. А в крайното си смущение той не забеляза, че в този миг тя го гледа по-ласкаво, отколкото през целия ден, прекаран заедно. Досега не беше виждала възрастни мъже да се изчервяват като малки момчета и вече съжаляваше за остротата, с която бе избухнала.
— Вижте какво, мис Мейсън! — започна той бавно и със запъване, но после се забърза и думите му едва се разбираха. — Груб човек съм, знам го, и знам, че ми липсват познания за почти всичко! Никога не са ме учили на хубави неща! Никога не съм ухажвал и не съм се влюбвал — и съвсем не знам как да постъпвам в такъв случай, а се държа като пълен идиот… Вие трябва да не обръщате внимание на думите ми, а да почувствувате човека, който се крие зад тях! Това съм аз, това, което искам, е хубаво, а не знам как да го постигна!
Диди Мейсън приличаше па птичка, просто прехвръкваше от едно настроение на друго. Тя веднага се разкая искрено.
— Простете ми, че се изсмях — каза тя през вратичката, — Това не беше истински смях. Просто ме изненадахте, а ме и наскърбихте. Виждате ли, мистър Харниш, аз не съм…
Тя спря, защото изведнъж се уплаши да не завърши мисълта, към която я бе подмамила бързата смяна на настроенията.
— Искате да кажете, че не сте свикнали с такъв род предложения? — каза Дейлайт. — Нещо като „Здрасти, много се радвам, че се запознахме, ще се ожените ли за мене?“
Тя кимна и избухна в смях. Той се присъедини към смеха и това разведри атмосферата. После събра смелост и продължи с повече самоувереност и спокойствие:
— Ето, виждате ли, вие сама заставате на моя страна! Вие сте имали опит в подобни неща. Сигурен съм, че са ви правени стотици предложения. Аз пък нямам никакъв опит и се чувствам като риба на сухо. Пък и това не е предложение. Това е просто едно особено положение и аз съм в безизходица. Имам достатъчно здрав разум, за да знам, че не е редно да се говори за женитба, когато искаш по-близко опознаване. Точно тук попаднах в безизходица. Номер едно — не мога да се сближа с вас в кантората. Номер две — казвате ми, че няма да се виждаме извън кантората. Номер три — причините, които изтъквате, са, че хората ще говорят, защото работите при мене. Номер четири — трябва на всяка цена да се сближа с вас и да ви убедя, че намеренията ми са почтени и добри. Номер пет — ето ви от другата страна на вратата, готова да си отидете, а аз съм от тази страна, съвсем отчаян и искам да ви кажа нещо, за да ви накарам да си помислите още малко. Номер шест — казах го. А сега, съвсем последно, просто искам да си помислите още малко!
Диди се заслуша в простите му, мили думи, които подчертаваха искреността му и разликата между него и другите й познати мъже, загледа се в развълнуваното му лице, престана да го слуша и потъна в собствените си мисли. Любовта на силния мъж винаги привлича всяка естествена жена и сега, когато гледаше към Дейлайт над затворената врата, тя почувствува това влечение по-силно от всякога. Не би и сънувала дори да се ожени за него — имаше цяла дузина причини против това; но защо пък да не се виждат по-често? Съвсем не й беше противен. Напротив, харесваше го, винаги го бе харесвала, още от първия ден, когато видя слабото му индианско лице и святкащите индиански очи. Отличаваше се от другите мъже не само по силните си мускули. Беше обкръжен с ореола на романтиката — храбър авантюрист от Севера, с груб характер, извършил много подвизи, спечелил много милиони, дошъл от Арктика, за да поведе изкусно борба с мъжете на Юга.