Жесток като червенокож, комарджия и развратник, човек без морал, чиято жажда за отмъщение беше ненаситна, който стъпкваше всеки на пътя си — о, тя знаеше всичко лошо, което бяха писали за него! Но въпреки това не се боеше от него. В името му имаше друг смисъл. Бърнинг Дейлайт значеше още много неща. Те се намираха по вестниците и списанията, в книгите за Клондайк. Като се вземеше всичко пред вид, Бърнинг Дейлайт представляваше нещо, което можеше да възбуди въображението на всяка жена. И докато слушаше през вратичката неговите тъжни, простички думи, нейното въображение също бе възбудено. Преди всичко Диди беше жена, пълна с женска суета, и тъкмо суетата и бе поласкана, че такъв човек търси любовта й.
В главата и се въртяха още много мисли. Тя почувствува още по-силно самотата и умората си; душата й бе обладана от цели пълчища призраци на смътни чувства и желания; прозвучаха някакви още по-дълбоки и неясни отзвуци, трепетите на забравени поколения кристализираха и отново трептяха, вечно трептяха — несънуваният, незнаен и мощен дух на живота, който винаги се възраждаше през хиляди лъжи и измами. Да язди с този мъж сред хълмовете, беше голямо изкушение. Но нямаше да има нищо повече, защото тя бе твърдо убедена, че неговият начин на живот никога не би могъл да бъде и неин. От друга страна, тя беше лишена от обикновените женски страхове. Никога не се съмняваше, че може при всякакви обстоятелства да се грижи за себе си и да се справи с всичко. Тогава защо не? В крайна сметка това беше нещо толкова дребно.
В най-добрия случай животът, който водеше, можеше да се нарече обикновен и еднообразен. Ядеше, спеше и работеше — това беше почти всичко. Като на филмова лента пред очите и се изниза нейният отшелнически живот: шест дена от седмицата минаваха в кантората и пътуване на отиване и връщане; преди да си легне открадваше няколко часа, за да посвири на пианото и да попее, да изпере нещо, да закърпи това-онова и да приведе в ред скромните си сметки; две вечери за забавления, които си позволяваше; в събота още няколко откраднати часа, които прекарваше при брат си в болницата; и седмия ден — неделя, единственият и ден за почивка и отмора, когато възсядаше Маб и яздеше по любимите си хълмове. Но яздейки сама, тя се чувствуваше самотна. Никой от познатите й не яздеше. Беше убедила няколко момичета от университета, но след една-две недели върху седлата на наети коне, те се отказваха. Само Медлин си бе купила собствен кон и няколко месеца възторжено ходеше на езда, но после се ожени и отиде да живее в Южна Калифорния. След като яздиш сам в течение на години, започваш да се изморяваш от вечната самота.
Такова дете беше този едър здравеняк — милионер, който беше изплашил половината богаташи на Сан Франциско! Такова дете! Никога не бе отгатнала тази черта на характера му.
— Как се женят хората? — казваше той. — Номер едно — срещат се; номер две — харесват се; номер три — опознават се; и номер четири — или се женят или не се женят, според това дали са се харесали, след като са се опознали. Но не мога да проумея как, за бога, ние ще разберем дали се харесваме достатъчно, щом сами не си създадем възможности за това. Бих ви дошъл на гости, да ви видя, но знам, че живеете в пансион или стая, така че и това не върви!
Настроението на Диди внезапно се промени и положението и се видя невъзможно смешно. Изпитваше желание да се смее, не гневно, не истерично, а просто весело. Толкова смешно беше! Тя самата — стенографката, и той — известният, могъщ спекулант — милионер, който й разправя през затворената вратичка как хората се сближават и женят. Пък и положението беше невъзможно. По всичко беше явно, че така не може да продължава. Тези прикрити срещи сред хълмовете трябваше да спрат. Нямаше да се срещат вече. А ако, щом му откажеше това, той се опиташе да я ухажва в кантората, тя щеше да бъде принудена да загуби хубавата си работа и с това да се приключи цялата история. Подобна мисъл не беше никак привлекателна; но тя познаваше света на мъжете и особено в градовете, та не очакваше нищо приятно. През дългите години, докато бе работила, за да си изкарва хляба, тя бе загубила твърде голяма част от илюзиите си.
— Няма да се промъкваме и крием! — обясняваше Дейлайт. — Ще си яздим храбро и открито, а пък ако някой ни види, добре, нека ни гледа! Ако почнат да говорят, щом като съвестта ни е чиста, няма нужда да се безпокоим. Кажете една дума само и Боб ще понесе на гърба си най-щастливия човек на земята.