— Работата! — възкликна Дейлайт. — Какво не ви харесва в моята работа? Играя честно и открито. Няма нищо в моята дейност, което да не може да се каже за много други дейности, като почнем с дейността на големите корпорации и свършим с малките лъжливи бакали на ъгъла. Играя по правилата на играта и няма нужда да лъжа, да мамя или да не удържам на думата си!
Диди изпита облекчение и се зарадва, че промениха темата и че има възможност да каже какво и тежи.
— „В древна Гърция — започна тя наставнически — са смятали за добър гражданин този, който е строил къщи, засаждал дървета…“ — Тя не завърши цитата, но побърза да извади заключение. — Колко къщи сте построили вие? Колко дървета сте посадили?
Той неопределено поклати глава, защото не разбра накъде клони примерът й.
— Преди две зими — продължи тя — вие закупихте всички налични въглища…
— Само местните — засмя се той при спомена за тази си сделка. — Само местните. Тогава се възползувах от недостига на транспортни средства и стачката в Британска Колумбия.
— Но вие сам не сте изкопали нито една бучка от тези въглища. Въпреки това покачихте цената им изкуствено с четири долара и спечелихте купища пари. Такава е вашата дейност. Накарахте бедните хора да плащат по-скъпо за въглищата. Казвате, че играете почтено, но бръкнахте в джобовете им и им взехте парите. Знам го много добре, защото и аз горя въглища в стаята си. И онази зима вместо по единадесет долара платих по петнадесет за тон. Обрахте ми четири долара. Аз можах да го понеса. Но имаше хиляди бедняци, за които това беше страшно. Вие можете да го наричате законна игра, но за мене беше чиста кражба.
Дейлайт не се смути. Нямаше нищо ново в думите й. Той си спомни за старата жена, която правеше вино сред хълмовете на Сонома и милионите като нея, предопределени да бъдат ограбвани.
— Вижте какво, мис Мейсън, признавам, че до известна степен сте права. Но вие отдавна знаете как работя и знаете, че обикновено не се нахвърлям върху бедняците. Моят лов са големите риби. Тях преследвам. Те крадат от бедняците, а аз обирам тях. Сделката с въглищата беше случайност. Но и в нея не се бях насочил срещу бедняците, а срещу големите и успях да ги посмачкам. Бедняците се изпречиха на пътя и пострадаха, това беше всичко. Не виждате ли — продължи той, — че цялата игра е комар. Всеки по един или друг начин играе на комар. Фермерите залагат на хубавото време и на цените на земеделските произведения. Същото прави и корпорацията „Юнайтид стейтс стийл“. Работата на много хора е да грабят бедняците. Но аз никога не съм вършил подобна работа. Знаете това! Винаги съм преследвал само грабителите.
— Не се изразих правилно — призна тя. — Почакайте малко.
Известно време те продължиха да яздят мълчаливо.
— Разбирам го по-ясно, отколкото мога да го изкажа, но приблизително нещата стоят така. Има работа, която е законна, и работа, която е… добре, да кажем — незаконна. Фермерът обработва земята и произвежда жито. Той върши нещо от полза за човечеството. В известен смисъл той създава нещо — житото, което ще запълни стомасите на гладните.
— А пък железниците, спекулантите и тям подобните се намесват и му ограбват житото — прекъсна я Дейлайт.
Диди се усмихна и вдигна ръка:
— Почакайте! Обърквате ме. Не е толкова важно, че ще му ограбят всичкото жито и той ще умре от глад. Важното е, че житото, което е произвел, все още е налице. То съществува. Не разбирате ли? Фермерът е създал нещо, да кажем десет тона пшеница и тези десет тона съществуват. Железопътните компании откарват пшеницата до пазара, до устата, които ще я изядат. Това също е законно. То е все едно, че някой ви донася чаша вода или ви вади прашинката от окото. Нещо е направено, създадено до известна степен, също като пшеницата.
— Но железопътните компании крадат страшно — възрази Дейлайт.
— Тогава тяхната работа е отчасти законна и отчасти незаконна. А сега да видим какво работите вие! Вие не създавате нищо. След като свършите дадена работа, не съществува нищо ново. Също като с въглищата. Вие не сте ги изкопали. Не сте ги закарали на пазара. Не сте ги доставили на някого. Разбирате ли? Това исках да кажа, когато ви говорих за садене на дървета и строене на къщи. Вие не сте посадили нито едно дърво и не сте построили нито една къща.
— Никога не съм предполагал, че на този свят съществува жена, която би могла да говори така за бизнеса — измърмори възхитен той. — И в това сте права. Но могат доста неща да се кажат и в моя полза. Сега вие ме послушайте. Ще говоря по три точки. Номер едно: най-добрите от нас живеят съвсем кратко, а много дълго време са мъртви. Животът е голяма хазартна игра. Някои се раждат щастливи, а някои нещастни. Всички сядат на масата за игра и всеки се опитва да ограби другия. Повечето биват ограбвани. Те се раждат глупави. Появява се човек като мене и вижда какви са възможностите. Имам два избора. Мога да се присъединя към глупчовците или пък да се присъединя към разбойниците. Като глупчо не мога да спечеля нищо. Разбойниците ми задигат и залъка от устата. Работя като вол цял живот и умирам, работейки. Никакво удоволствие. Само работа, работа и пак работа. Говорят за благородството на труда.