Докато тя говореше, в съзнанието му нахлуха спомени, предизвикани от думите й. Той видя пустата равнина край брега на Клондайк, видя дървените складове и къщи, които никнеха край нея, всички дървени постройки, направени от него, видя дъскорезниците си, които работеха денонощно на три смени.
— Наистина, мис Мейсън, в известно отношение имате право. Там горе съм построил стотици къщи и си спомням, че бях горд и щастлив, като гледах как се издигат. И сега, като си спомня, се гордея с тях. Ами да вземем Офир — най-загубеното еленово пасбище, каквото е съществувало някога! Аз го превърнах в големия Офир. Не докарах ли вода чак от Ринкабили, на осем мили оттам? Всички казваха, че не мога да го направя, но аз го направих, и то съвсем сам. Язовирната стена и тръбите ми струваха четири милиона. Но би трябвало да видите Офир — с електроцентралите, електрическите светлини и стотиците хора, които работеха ден и нощ. Разбирам какво влагате в думите — да се създаде нещо. Аз създадох Офир и, майка му стара, стана разкошна работа! Простете, не исках да псувам! Ех, този Офир — и сега аз още се гордея с него, както и последния път, когато го видях.
— И там спечелихте нещо повече от пари — окуражи го Диди. — Знаете ли какво щях да направя, ако имах много пари и продължавах да играя в бизнеса? Да вземем всички тези южни и западни склонове на голите хълмове. Бих ги купила и бих ги засадила с евкалиптови дървета. Бих го направила единствено заради радостта, която това ще ми достави; но да предположим, че у мене има тази склонност към хазарта, за която говорите вие, пак бих направила същото и щях да спечеля от дърветата. А ето и втората ми мисъл. Вместо да повдигам цената на въглищата, без да прибавям нито грам към изкопаните запаси, от тези дървета ще натрупам хиляди кубически метра дърва за горене. Във всеки случай ще създам нещо, където преди това не е имало нищо. И всеки, който ще прекосява залива с ферибота, ще гледа нагоре към обраслите с дървета хълмове и ще се чувствува щастлив. Кой се е чувствал щастлив от прибавянето на четири долара за тон въглища?
— Вие предпочитате да върша подобни работи, така ли? — попита той накрая.
— По-добре ще е и за другите, и за вас — отговори тя уклончиво.
Глава XVI
През цялата седмица всички в кантората се досещаха, че в главата на Дейлайт се заражда нещо ново и голямо. Няколко месеца той не се бе интересувал от никакви спекулации с изключение на няколко дребни сделки. Но сега често потъваше в дълбок размисъл, правеше неочаквани и продължителни пътешествия през залива до Оуклънд или с часове седеше тихо и неподвижно на бюрото си. Изглеждаше необикновено щастлив от мислите си. Понякога при него идваха хора и се съвещаваха, но по вид и физиономия те бяха различни от обикновените му посетители.
Една неделя Диди научи всичко.
— Много мислих по нашия разговор — започна той — и реших, че не е лошо да опитам. И съм измислил нещо, от което косите ви ще настръхнат. Това е нещо законно, както го наричате вие, и в същото време е най-страшният хазарт, игран някога от някого. Какво ще кажете, ако вместо дървета, посадя минути и отгледам две минути на мястото на всяка една? О да, ще засадя и няколко дървета — да кажем няколко милиона броя! Помните ли кариерата, която се преструвах, че искам да купя? Е добре, сега ще я купя! И ще купя тези хълмове оттук, около Бъркли, чак от другата страна, до Сан Леандро. Всъщност вече притежавам много от тях. Но трябва да си мълчите. Още доста имам да купувам, та не бива да се разчуе, защото не искам цените на пазара да отскочат нависоко. Виждате ли онзи хълм там? Целият е мой, заедно със склоновете, които се спущат до Пиемонт, и нагънатите му поли до Оуклънд. Но това нищо не е в сравнение с бъдещите ми покупки.
Той замълча с тържествуващ вид.
— И всичко това само за да накарате да растат две минути, където е расла една ли? — запита Диди и от сърце се разсмя на тайнствения му вид.
Дейлайт я гледаше с възторг. Тя по момчешки отхвърляше глава назад, когато се смееше. А зъбите и непрестанно будеха възхищение у него. Бяха средно големи, здрави и правилно подредени, без никакво петно по тях; той ги смяташе за най-здравите, най-белите и най-красивите зъби на света. И от месеци насам ги сравняваше със зъбите на всяка срещната жена.
Дейлайт успя да продължи, едва когато тя престана да се смее.
— Фериботният превоз между Оуклънд и Сан Франциско е един от най-тежките проблеми на Съединените Щати. Вие всеки ден прекосявате залива с него и това са шест дена в седмицата. Това прави, да кажем, двадесет и пет дни в месеца или триста дни на година. Колко трае единичното пътуване? Четиридесет минути, ако имате късмет. А аз ще ви превозя за двадесет. Убийте ме, ако това не значи да отгледаш две минути там, където по-рано е растяла само една. Ще ви спестя двадесет минути за всяко преминаване. Това прави четиридесет минути на ден, умножено по триста, прави дванадесет хиляди минути в година само за вас, само за един човек! Чакайте да видим — то е равно на цели двеста часа. Да предположим, че спестя по двеста часа на още хиляда души — как мислите, нали ще бъде хубаво!