Диди можа само да кимне със затаен дъх. Тя се бе заразила от неговия ентусиазъм, макар че нямаше никаква представа как би се стигнало до такова пестене на време.
— Хайде! — каза той. — Да се качим на хълма! Когато стигнем горе и можете да хвърлите поглед наоколо, ще ви разправя всичко по-свързано!
Преди да започнат изкачването, те прекосиха сухото корито на каньона по една малка, пешеходна пътека. Конете се хлъзгаха и препъваха сред заплетения гъсталак, който покриваше стръмния склон. На Боб му дойде до гуша, той ненадейно се извърна и се опита да се размине с Маб. Кобилата бе отхвърлена настрана в по-гъстия храсталак и едва — що не падна. Оправяйки се, тя с цялата си тежест се облегна на Боб. При този натиск краката на двамата ездачи се намериха притиснати между двата коня и когато Боб се втурна надолу, Диди едва не падна на земята. Дейлайт с една ръка спря Боб, а с другата върна Диди на седлото. Върху тях се посипаха листа и клонки; двамата преминаха през още няколко подобни приключения, преди да изкачат хълма, изморени, но щастливи и възбудени от изкачването. Тука нямаше дървета, които да пречат на гледката, а хълмът, върху който се бяха изкачили, се издигаше над околните хълмове, така че можеха да виждат доста далече. Под тях в равнината, която стигаше до залива, лежеше Оуклънд, а от другата страна се виждаше Сан Франциско. Между двата града по водата можеха да се забележат белите фериботи. Вдясно беше Бъркли, а вляво селата, пръснати между Оуклънд и Сан Леандро. Точно под тях беше Пиемонт с безразборно пръснатите фермерски къщи и парчета обработена земя, а надолу до Оуклънд склоновете се спускаха на вълни, на вълни.
— Погледнете — каза Дейлайт и с един жест на ръката обхвана цялата околност. — Тука живеят сто хиляди души, а няма причини да не станат половин милион. Това е възможност да се отгледат пет души там, където сега расте един! Ето ви целия план с две думи! Защо в Оуклънд не живеят повече хора? Защото няма добра връзка със Сан Франциско, пък и самият Оуклънд е заспал. А това място е много по-добро за живеене, отколкото Сан Франциско. Сега да предположим, че закупя всички трамвайни линии в Оуклънд, Бъркли, Аламеда, Сан Леандро и останалите населени места и ги обединя в една компания със способни ръководители? Да предположим, че намаля времето за пътуване до Сан Франциско наполовина, като построя там, почти до остров Гоут, голям пристан и уредя нова фериботна служба с модерни фериботи? Разбира се, че хората ще предпочитат да живеят от тази страна. Ще имат нужда от земя, върху която да си построят къщи. Затова аз първо ще закупя земята. А земята сега е евтина. Защо? Защото е рядко населена, няма трамваи, няма бързи съобщителни връзки и никой не предполага, че трамваите ще бъдат прокарани скоро. Аз ще ги прокарам. Това ще повдигне цените на парцелите. И тогава ще продавам парцели на хората, а те ще искат да купуват, защото фериботната служба ще е подобрена и ще имат добър обществен транспорт.
Ето, ще увелича стойността на земята, като построя транспортни средства. Тогава ще продам земята, а трамвайните линии ще останат, ще превозват хората и ще носят голяма печалба. Невъзможно е да загубя. В това начинание има хиляди начини да се спечелят милиони. Ще туря ръка и на земите край брега. Например между стария пристан и новия, който аз ще построя, е плитко. Мога да направя дъното по-дълбоко и да построя пристани, които ще побират стотици кораби. Пристаните на Сан Франциско са претъпкани. Няма място за повече кораби. Когато стотици кораби започнат да товарят и разтоварват отсам, направо от вагоните на три големи железопътни линии, вместо да ходят отсреща в Сан Франциско, хората ще построят заводи отсам. А това значи, че ще има нужда от парцели за строежа на заводите. А това значи, че аз ще закупя парцелите, преди още да се знае какво става! За заводите ще трябват десетки хиляди работници, а те ще бъдат със семействата си. Това означава нужда от още къщи и още парцели и ето, аз пак съм насреща, защото аз ще им продам парцелите. А десетки хиляди семейства — това значи десетки хиляди петака всеки ден за моите трамваи. Увеличеният брой на жителите значи повече магазини, повече банки и всичко в повече. И ето ме пак мене, защото ще продавам не само парцели за къщи, но и парцели за банки и магазини. Какво мислите за всичко това?