Когато невижданата му многостранна дейност разбуди Оуклънд и хората започнаха да се питат какво значи всичко това, Дейлайт тайно откупи главния вестник на републиканците и главния вестник на демократите и се нанесе в новата си кантора. По необходимост тя трябваше да е просторна и затова той зае четирите етажа на единственото модерно търговско здание в града — единственото здание, което по-късно нямаше да става нужда да се събаря, казваше Дейлайт. В кантората имаше множество отдели и стотици чиновници и стенографки. А той каза на Диди:
— Сега притежавам толкова много предприятия, че не могат да се изброят. Ето например синдиката „Аламеда енд Контра Коста Ланд“, Обединените трамвайни линии, фериботната компания „Йерба буена“, „Обединената водопроводна компания“, Компанията „Пиемонт Риълти“, Компанията „Феървю енд Портола хотел“, а има и още няколко, за да ви ги кажа, трябва да погледна в бележника си. Мои са и „Пиемонт Лондри Фарм“ и „Редуудските обединени кариери“. Започнах с нашата кариера и продължих, докато ги закупих всичките. А за корабостроителната компания още не съм намерил име. Понеже ще ми трябват фериботи, реших да си ги строя сам. Ще бъдат готови, когато пристанът ще е готов да ги посрещне. Пфу! Това е по-добро от покера! В същото време си доставих и удоволствието да бодна някои от разбойническите банди. Водопроводните магнатчета още пискат. Халосах ги здравата точно където ги болеше. И без това бяха достатъчно загазили, но аз ги довърших.
— Защо ги мразите толкова? — попита Диди.
— Защото са страхливи порове!
— Но и вие играете същата игра.
— Да, но не по същия начин — Дейлайт замислено я погледна. — Когато казвам страхливи порове, искам да кажа точно това — страхливи порове! Представят се големи играчи, а няма и един на хиляда от тях, който да е свестен играч. Те са блъфьори, ако знаете какво значи това. Малки обикновени зайци, които се представят за свирепи вълци. Вечно се ежат и изядат някого, но при най-малката опасност свиват опашка и бягат в гората. Ето как става цялата работа! Когато едрите магнати искаха да се отърват от акциите на „Литъл копър“, те пратиха Джеки Купър на Нюйоркската борса да вика: „Купувам «Литъл копър» по петдесет и пет!“, а те вървяха по петдесет и четири. За тридесет минути тези зайци — някои ги наричат финансисти — повдигнаха цените на „Литъл копър“ до шестдесет. А след час бягаха към гората и хвърляха „Литъл копър“ по четиридесет и пет и дори четиридесет!
Те просто служат за маши на едрите магнати. Веднага щом те оберат баламите, едрите магнати идват и ограбват тях. Или пък едрите финансисти ги използуват, за да се обират един други. Така при последната борсова паника въглищният тръст погълна компанията „Чатануга Коул енд Айърн“. Сам тръстът създаде паниката. Трябваше му да срази няколко големи банкови компании и да попритисне пет-шест от едрите финансисти и го направи, като подплаши зайците. Зайците свършиха останалата работа, а тръстът погълна „Чатануга Коул енд Айърн“. Та всеки мъж със здрави нерви и малко познания по въпроса може да накара зайците да се втурнат към гората! Не че лично ги мразя, но нямам никакво уважение към блъфьори с пилешки сърца!
Глава XVII
В течение на няколко месеца Дейлайт бе затрупан от работа. Разходите бяха колосални, а нямаше още никакви приходи. Цената на парцелите се покачи малко, но във всичко останало Оуклънд не реагираше на неговата намеса във финансовия му живот. Градът чакаше да го види какво смята да прави и той не се забави да удовлетвори любопитството му. Нае най-добрите специалисти за различните си предприятия. Дейлайт не можеше да търпи началните грешки и затова бе решил да започне както трябва. За да се заеме с организацията на трамвайните линии, той докара от Чикаго Уилкинсън и почти удвои и без това голямата му заплата. По улиците денонощно работеха бригади работници. Денонощно забиваха огромни стълбове в калното дъно на залива на Сан Франциско. Пристанът трябваше да бъде дълъг три мили и по хълмовете около Бъркли изсякоха всички големи евкалиптови дървета, за да ги използуват за подпори.
В същото време, докато строяха трамвайните му линии през хълмовете, ливадите биваха измервани и превръщани в градски парцели, като по най-добрите съвременни методи в градоустройството оставяха места за булеварди и паркове. Направиха широки равни улици и ги павираха с камъни от собствените му кариери. Поставиха водопроводни и канализационни тръби. Покрай улиците иззидаха циментови тротоари. Така че купувачът трябваше само да си избере място и архитект и да започне да строи. Бързите извънградски трамваи на Дейлайт направиха предградията лесно достъпни и дълго преди да започне работа новата фериботна служба, стотици заселници започнаха да се придвижват нагоре. Печалбата от тези парцели беше огромна. Почти в един ден с помощта на богатството си той бе превърнал покрайнините на Оуклънд в едни от най-хубавите квартали на града.