Но парите, които се втичаха в касите му, веднага изтичаха за други капиталовложения. Такава нужда имаше от трамвайни коли, че той откри собствен завод за производството им. И дори сега, когато цените на земята се покачваха, той продължаваше да купува хубави места за заводи и за строеж. По съвета на Уилкинсън почти всички трамвайни линии бяха построени наново. Махнаха леките старомодни релси и ги замениха с най-тежките, които се произвеждаха. Купуваше ъгловите места по острите завои на тесните улици и разсипнически ги подаряваше на градския съвет, за да бъдат по-широки завоите на релсите му и да могат неговите трамваи да развиват по-голяма скорост. Трябваше да се направят и отклоненията от главната линия, които щяха да карат пътниците от всички квартали в Оуклънд, Аламеда и Бъркли до пристана с бързи експресни трамваи. Същият огромен размах бе приложен и към водопроводната система. За да сполучат големите му начинания, трябваше да има образцово обслужване. Той беше решен да направи от Оуклънд град, в който си струва да се живее. Освен новите си хотели, той изгради за простия народ паркове с развлечения, а за по-изисканите класи построи художествени галерии и крайградски клубове. Още преди да се увеличи населението, трамвайният трафик показа увеличение. В плановете му нямаше нищо нереално. Това бяха стабилни вложения.
— Оуклънд има нужда от първокласен театър — каза той и след като напразно се бе опитал да заинтересува местните капиталисти, започна сам да строи театъра; защото само той предвиждаше, че в града ще се настанят нови двеста хиляди души.
Ала колкото и да бе отрупан с работа, Дейлайт пазеше неделите си за езда из хълмовете. Но не дъждовете на зимата прекъснаха разходките му с Диди. Една събота следобед, в кантората, тя му каза да не я чака на следващия ден, а когато той настоя за обяснение, рече:
— Продадох Маб!
За миг Дейлайт не можа да проговори. Постъпката й можеше да значи толкова много неща, че той не можа да я разбере. Приличаше му едва ли не на предателство! Може би е останала без пари. А може би по този начин искаше да му каже, че й е омръзнал. Или…
— Какво се е случило? — успя да попита той.
— Не мога да си позволя да държа кон, когато сеното струва по четиридесет и пет долара тона! — отговори Диди.
— Това ли е единствената причина? — попита той и я погледна право в очите. Той си спомни как му беше разказала, че преди пет години запазила кобилата през зимата, макар сеното да се покачило на шестдесет долара тона.
— Не! Разноските по лекуването на брат ми също се повишиха и реших, че щом не мога да поддържам и двамата, трябва да се лиша от кобилата и да запазя брат си!
Дейлайт се почувствува страшно натъжен. Изведнъж усети голяма празнина в себе си. Какво щеше да е неделята без Диди? И безкрайният низ от недели без нея? Той забарабани с пръсти по бюрото, съвършено объркан.
— Кой я купи? — попита той.
Очите й веднага пламнаха, а той знаеше, че този пламък се появява само когато е сърдита.
— Само да посмеете да ми я купите обратно! — извика тя. — Не отричайте, че точно това мислехте!
— Няма да отричам. Точно това беше идеята ми. Но не бих го направил, без да ви попитам най-напред, а като виждам какво мислите, няма дори и да ви попитам. Но вие се бяхте привързала много към кобилата и ще ви е много тежко да я загубите! Страшно съжалявам! И съжалявам, че утре няма да яздим заедно. Ще се чувствам като загубен и няма да знам какво да правя!
— И аз също! — печално призна Диди. — Ще убия времето в шиене!
— Пък аз нямам и какво да шия!
Гласът на Дейлайт беше плачевен, но тайничко той се радваше на признанието й че е самотна. Почти си струваше да се продаде кобилата само за да чуе това от устата и. Във всеки случай той значеше нещо за нея. Не и беше съвсем безразличен.
— Бих искал да си помислите още веднъж, мис Мейсън! — каза тихо той, — Не само заради кобилата, но и заради мене самия. Тука парите нямат никакво значение. Другите мъже пращат цветя или бонбони на някое младо момиче — за мене да ви купя кобилата ще бъде същото. Пък и аз никога не съм ви пращал цветя или бонбони! — Той забеляза предупредителния блясък на очите й и побърза, за да предотврати отказа. — Ще ви кажа какво ще направим! Да предположим, че купя кобилата за себе си и ви я давам назаем, когато искате да яздите. В това няма нищо нередно! Всеки може да вземе кон назаем от когото си иска!