Куп имаше петна от грим върху ръкава на ризата си и червило отстрани на шията. Изглеждаше уморен, разрошен и раздразнен.
– Прекалено съм скапан, за да се прибирам у дома.
Тази нощ той почти не се бе спрял и тя знаеше колко е уморен, но не си позволи да се размекне.
– Не може да останеш тук.
– Разбира се, че може. Това е моят апартамент.
Куп започна да изпразва джобовете си върху плота, разделящ кухнята от всекидневната, и съдържанието им за миг я разсея: мобилен телефон, връзка ключове и опаковка от тампон, върху която беше надраскано нещо, вероятно телефонен номер.
Някой бе разлял питието си отгоре му и от него лъхаше на алкохол.
– Куп, говоря сериозно. Ние… приключихме. – Запъна се на последната дума, но трябваше да я изрече. Връзката им беше истинска катастрофа. – Любовниците трябва да са равностойни партньори, а ние не сме.
Той огледа нощното ѝ облекло.
– Някога переш ли тази тениска?
– Често. Имам повече от една.
– Разбира се. – Куп съблече ризата си, изпълвайки стаята с уханието на десетина различни парфюма. Пайпър зърна още едно петно от червило от другата страна на шията му. Не беше лесно да си Купър Греъм.
Ако не бяха блъснали Кара на шосето, той щеше вече да я е уволнил. Навярно още не ѝ се бе разминало.
– Чу ли ме?
– Ще си взема душ и си лягам. – Той се запъти към банята. – Гледай да не ми се нахвърляш.
18
Пайпър се нагласи в леглото, изгаси лампата и подпъхна завивката под себе си. Животът ѝ беше пълна бъркотия. Спеше с шефа си, или вероятно бившия си шеф, който може би беше или не беше бившият и любовник, но тогава какво правеше той тук и защо тя изобщо му позволяваше да остане? Чувстваше се толкова нещастна, че за нищо нямаше смислен отговор. Нямаше финансова сигурност. На практика беше бездомна. И в единствения случай, който имаше значение, тя доказа, че е некадърен детектив.
Водата в банята спря, вратата изскърца и матракът хлътна. Тя се премести колкото можа по-далеч от него, ала той не направи опит да я докосне. Пайпър се почувства едновременно обидена и облекчена.
Събуди се по средата на изгарящ еротичен сън и почувства, че той е проникнал в нея. Беше влажна и отзивчива, тялото ѝ потръпваше. Той я притискаше с цялата си тежест, сякаш все още беше полузаспал, и те приличаха повече на две животни, отколкото на човешки същества. Когато всичко свърши, двамата бяха напълно будни, не си проговориха, раздалечиха се един от друг и най-накрая заспаха сред хаоса на това, което се беше случило.
Когато се събуди на следващата сутрин. Куп беше сам и го измъчваше ужасен махмурлук. Закри очите си с ръка. За пръв път, откакто клубът беше отворен, той се беше напил. Всичко беше започнало няколко часа преди да затворят. когато изпи две питиета, после още две, след това още две, докато накрая усети, че не може ла шофира. Той никога не си беше падал по алкохола, в младостта си предпочиташе да изпуши няколко цигари марихуана, а когато стана по-възрастен, му стигаха една-две бири. Но миналата вечер, докато наблюдаваше Пайпър да се движи из клуба, усети как всичко му се изплъзва.
Тя сякаш беше едновременно навсякъде – държеше под око гостите, сервитьорите и него. Беше се наложила над охранителите и един от тях постоянно бдеше над него. Беше по-лесно да не е постоянно нащрек, но възраженията му бяха по принцип. Само защото повече не участваше в играта, не означаваше, че не може да се грижи за себе си. Изръмжа на Джоуна да прибере момчетата си, но кучият син се страхуваше повече от нея, отколкото от него, и нищо не се промени.
Искаше му се да я изрита от този апартамент. Нуждаеше се от мястото за нощи като тази. Искаше си обратно живота такъв, какъвто беше, преди тя да нахлуе в него.
Нещо го жегна в стомаха. Нещо. Което се преструваше, че не забелязва. Същото нещо, което всеки ден все повече заплашваше да излезе на повърхността. При това без никаква причина. Той имаше всичко, което искаше. Пари. Слава. От години не се бе чувствал по-добре физически. Колкото до "Спирала"... Клубът беше претъпкан, откакто прели три вечери отново го бяха отворили. А черешката на тортата беше, че Диъдри го покани следващия понеделник да ѝ гостува във фермата ѝ. Игривият начин, по който бе отправила поканата, подсказваше, че чакането му беше към края си. Всичко беше точно както го искаше.
Въпреки това… Куп не беше щастлив.
И всичко беше заради Пайпър. Тя имаше мечта – също като него. Една-единствена цел, която я караше всяка сутрин да става от леглото и я поддържаше през деня. Страст. Тогава защо той имаше чувството, че животът му се беше превърнал в забулено отражение на нейния?