– Това определено няма да стане – заяви тя, когато Луиз отиде да донесе още рокли, които Пайпър не желаеше да облече. – Ще измръзна до смърт във всяка от тях. Да не споменаваме, че не мога да си върша работата, докато през цялото време се притеснявам дали… дупето ми няма да лъсне навън!
Двамата избухнаха в смях – ясен знак, че беше крайно време Пайпър да поеме нещата в свои ръце.
– Луиз, двете с теб трябва да си поговорим.
8
След много препирни, Пайпър се сдоби с тъмновишнева плетена рокля с дълги тесни ръкави, чийто подгъв едва стигаше до коленете, Отпред беше изрязана по врата, но с достатъчно дълбоко деколте на гърба, за да бъде подходяща за нощен клуб. Куп настоя да добави към гардероба си оскъдна кобалтовосиня, плътно прилепнала рокля от ликра, която би била подходящо облекло за улична жрица, ако не беше дългата, прозрачна наметка. Един поглед върху етикета бе достатъчен да ѝ замае главата,
– Щях да си купя петнайсет рокли от "Н&М" за цената на една от тези.
– Голямата ти грешка е, че не го накара да ти купи още няколко – заключи Хийт, когато излязоха на улицата в ранния слънчев октомврийски следобед.
Мъж на средна възраст, излизащ от "Старбъкс", забеляза Куп и му извика:
– Хей, Куп! Ти си най-добрият!
Куп махна на мъжа.
– Пайпър има нужда от обувки – обяви Чемпиън.
– Ще трябва да ги пише на моята сметка, защото повече нямам сили да издържам оплакванията ѝ. – Куп се държеше, сякаш тя не стоеше до него. – Никога не съм срещал жена, която с такава неохота харчи пари.
Тя въздъхна.
– За разлика от вас, богатите момчета, аз трябва да се връщам на работа.
– Не забравяй коя е истинската ти работа – предупредя я Куп. – И следващия път, когато закъснееш, ще ти удържа от заплатата.
– Да, сър. – Тя ги заряза и се отправи към паркинга.
Двамата мъже я съпроводиха с погледи, докато се отдалечаваше. Хийт поклати глава.
– Тя няма представа, нали?
– Не. – Куп нямаше намерение да говори повече.
Те минаха покрай бутик за мъжка мода, на чиято витрина беше изложен панталон в жизнерадостно каре, в който нямаше да го видят и мъртъв. Падналите пожълтели листа придаваха ведър вид на черно-белия навес на магазина. Още листа лежаха върху тротоара като ръждиви петдесетдоларови банкноти.
– Тя като че ли ти влиза под кожата – отбеляза Хийт. – Сигурно заради страхотните ѝ крака.
Заради целия проклет пакет. Извивките на Пайпър си бяха точно по местата, без нищо излишно. Всичко в нея беше стегнато и балансирано. Но най-вече заради очите ѝ. И нейната непочтителност. И онази безумна почтеност, скрита зад нахаканото ѝ поведение.
– Тя ми напомня на Анабел – рече Хийт. – При първата ни среша.
Куп знаеше какво има предвид. Анабел притежаваше същата искряща жизненост. Но между двете жени имаше огромна разлика.
– Анабел е мила и сладка, а Пайпър е усойница.
– Очевидно не си прекарвал достатъчно време в компанията на жена ми. – Хийт погледна към сутиена и бикините, красящи витрината на бутика за луксозно бельо "Ейджънт Провокатор".
– Добре, че двете никога не са се срещали – промърмори Куп.
– Мисля, че би било забавно.
Куп потръпна. Харесваше Анабел. Но не обичаше навика ѝ вечно да си пъха носа в неговите връзки.
– Постарай се това никога да не се случи.
– Нищо не ти обещавам, приятел. И за протокола, защо в действителност искаше да дойда тук?
Отговорът на Куп се забави малко повече от необходимото.
– Точно заради това, което казах. Ти имаш повече опит с женските дрехи.
Хийт нямаше да постите толкова много в живота си, ако беше глупак, и Куп очакваше той да заяви, че всичко това са празни приказки, но агентът му само пусна питонската си усмивка.
– И тя никога не е била по страниците на списание "Пийпъл" – рече той. – Това става все по-интересно. – Шляпна Куп по рамото и отново насочи вниманието си към сутиена и гащичките на витрината на магазина.
– Пич! – Двама тийнейджъри, които би трябвало да са на училище, изтичаха през улицата, за да го поздравят с плясване на длани.
Куп се зарадва на прекъсването. Поканата Хийт да дойде, докато пазаруват с Пайпър, имаше обратен ефект. Той бе толкова сигурен, че агентът му ще се отегчи. Не че Хийт щеше да го покаже – беше прекалено хитър за това – но през цялото време щеше да си разменя есемеси и това щеше да му е достатъчно. Да види Шерлок през циничния поглед на агента си, щеше да го накара да се осъзнае. Щеше да си спомни всички жени, по-красиви, по-изискани, каквито всъщност харесваше и които бяха част от неговия свят. Вместо това мобилният телефон на Хийт остана в джоба му. Но пък и агентът му харесваше наперени, непредсказуеми жени с остър език. Анабел беше потвърждение за това. Те двамата – сватовницата и спортният агент – бяха пример за любовна история като по учебник.