Куп отлично знаеше как изглеждат жените, тръгнали на лов, как се държат, как ухаят, а Шерлок не отговаряше на нито една от тези характеристики. Тя не желаеше да го сваля. Искаше единствено работата, която ѝ даваше, и щом Куп изгубеше този коз, той нямаше да бъде по-важен за нея от всички онези дрехи, които ѝ бе купил.
Случаят изискваше внимателна стратегия, нещо, в което той беше много добър.
Тази вечер Пайпър бе облякла кобалтовата рокля – четвъртата ѝ нощ на работа в клуба – но вместо тоалетът да я накара да се слее с модната тълпа, той привличаше повече внимание, отколкото ѝ се искаше. Двама мъже ѝ предложиха да я почерпят с питие, а ФейРоуЗет, гостуващият в клуба диджей, ѝ даде знак да отиде при него по време на почивката.
ФейРоуЗет – с истинското име Джейсън Шмид – приличаше на покрита с татуировки европейска футболна звезда. Куп беше умен бизнесмен. Разбираше, че той е примамката, привличаща клиентите при първото им посещение, но самият клуб трябваше да ги накара да дойдат отново, затова той наемаше най-добрите диджеи да поддържат интереса, както и добре изглеждащи мъже за обслужващ персонал. Където бяха жените, мъжете щяха да ги последват.
– Искаш ли да се позабавляваме, след като приключа с работата тук? – ФейРоуЗет подпря длан на стената зад нея.
– Благодаря, но сериозно… – Тя го изгледа с искрени очи, надявайки се да си е придала полу-срамежливо изражение. – Ти си прекалено горещ за мен.
– Това означава, че ще мога да те стопля по-бързо.
Пайпър превъзмогна вродената си склонност да отрязва безцеремонно мъжете.
– Аз съм прекалено несигурна. – Стисна приятелски ръката му, мушна се под нея и се отдалечи.
Тази нощ Пайпър остана в мазето на "Спирала" зад огромния бойлер, на същото място, където бе чакала през последните две нощи. Над главата си чуваше как персоналът затваря клуба за през нощта – или по-скоро рано сутринта, тъй като минавате три. Прозина се. Тя бе разтървала две биещи се жени в дамската тоалетна; бе дебнала безполезния охранител Дел; беше се погрижила да извика такси на няколко много пияни жени. Но след пет часа трябваше да е пред хотел "Пининсула", за да откара една от по-възрастните принцеси до кабинета на пластичния и хирург, и искаше да си легне.
Шумът от стъпки пропъди сънливостта ѝ. Тя надникна иззад бойлера и видя една фигура в ботуши с високи тънки токчета и дебели платформи да носи раница надолу по стълбите. Същата раница, с която Тейлър всяка вечер идваше на работа. Жената се огледа, сетне прекоси мазето и се насочи към килера с напитките.
Ключалката беше сменена и сега имаше само два ключа – единият беше в Куп, а другият – в Тони, управителя на клуба, почтен мъж, който вече бе спечелил доверието на Пайпър. Тъкмо неговият ключ по молба на Пайпър бе останал през последните две нощи уж нехайно захвърлен върху бюрото му.
Издрънча ключалка. Пайпър вдигна фотоапарата, нагласи фокуса и щракна.
Две вечери по-късно Тейлър бе изхвърчала от клуба. Тя и гаджето ѝ Кийт, бившият барман, въртяха малка далавера на черния пазар, като продаваха най-скъпите напитки от "Спирала". Пайпър работеше за Купър Греъм от шест дни, а вече си бе заслужила заплатата.
Около единайсет часа Диъдри Джос влезе в клуба заедно с Ноа. Куп сигурно я бе очаквал, защото се появи почти веднага и я поведе към ВИП салона. Но Ноа Паркс забеляза Пайпър и не ги последва.
При все че Диъдри бе заменила строгия черен работен тоалет с невероятна черна тясна рокля, обсипана с мъниста, Ноа все още носеше консервативен делови костюм и вратовръзка.
– Изненадан съм да те видя тук – рече той, оглеждайки новата тъмновишнева рокля на Пайпър.
– Куп ме назначи да поддържам уеб сайта му.
Ноа я изгледа смразяващо.
– Сигурен съм, че вече си му казала за кого си работила.
– Обещах поверителност и се придържам към това – отвърна тя кратко.
– Да не би да твърдиш, че не си му казала?
– Точно това твърдя. И моля те, напомни го на Диъдри, когато следващия път се нуждае от частен детектив.
Той отпи от чашата си и я изгледа замислено.
– Впечатляващо.
Скоро след това тя зърна Джоуна да се мръщи насреща ѝ от другия край на дансинга. Подозираше, че изражението му щеше да се вкисне още повече, ако узнаеше, че тя възнамеряваше да издейства уволнението на приятелчето му Дел. От самото начало нещо в държанието на Дел я бе направило подозрителна и съмненията ѝ се потвърдиха по-рано вечерта, когато той дежуреше на входа и тя го забеляза да взема подкуп под формата на пликче с бял прах от един пиян мъж, който искаше да влезе.