Четири часа по-късно мобилният ѝ телефон иззвъня, призовавайки я да се яви пред хотел "Пининсула" малко по-рано от уречения час. По пътя до там тя надуваше клаксона срещу всеки, който и се изпречеше на пътя. Защо Куп я бе целунал така? Защото тя печелеше спора им, ето защо, а той не можеше да се примири със загубата. Абсолютно силова игра. А още по-вбесяваща беше нейната реакция. Разбира се, че той я е забелязал. Сега трябваше да се старае два пъти по-усърдно, за да е сигурна, че Купър Греъм никога вече нямаше да се сдобие с по-голямо надмощие над нея, отколкото вече имаше.
Един от служителите я посрещна на входа на "Пининсула" с новината, че принцеса Кефая искала да се срещне с нея. Пайпър не можеше да си представи защо.
По-възрастна слугиня я очакваше във фоайето и двете се отправиха към асансьорите. Когато слязоха от тях, жената я поведе през преддверие, облицованото с черен мрамор, към просторна всекидневна с големи ъглови прозорци. Наоколо нямаше и следа от стотиците пазарски торби от набезите им из магазините. Пайпър бе узнала, че всички покупки се държаха в отделен апартамент, за който се говореше, че струва на кралските гости около хиляда долара на вечер.
Принцеса Кефая излезе от една от свързаните стаи. Въпреки че бе още рано, тя носеше разкошна пурпурна туника, която се стелеше на елегантни дипли, достигащи до средата на бедрата ѝ, обути в лъскав сив панталон. Елегантни широки златни гривни обвиваха китките ѝ, а в гарвановочерната ѝ коса проблясваха диамантени обици.
Файза пристъпи в стаята след нея. Пайпър я бе зърнала само за кратко след срещата им през първия ден от работата ѝ като шофьор на кралските особи, но често мислеше за нея. Файза застана до вратата, забила поглед в килима. Какво ли беше всеки ден да се събуждаш без надежда за по-добро бъдеще?
– Ти ли си шофьорът, който работи за американския футболист? – попита принцесата.
– Да.
– Моят брат, негово височество принц Амушир, е в града. Той е фен на американския футбол. Довечера ще доведеш работодателя си да се срещне с него. Негово височество е отседнал на единайсетия етаж.
– Не мога да го направя.
Принцесата не беше свикнала някой да ѝ отвръща, че нещо не може да бъде направено, и веждите ѝ се извиха нагоре.
– Файза! Ти лично ще уредиш нещата с тази жена шофьор и ще се погрижиш всичко да бъде наред.
Файза кимна, без да вдига глава, и поведе Пайпър от апартамента към асансьора. Веднага щом вратите се затвориха, Пайпър вдигна ръце.
– Файза, не мога да накарам Куп да направи каквото и да било, най-малко пък това.
– Но принцесата заповяда – отвърна Файза настойчиво.
– Явно принцесата ще остане разочарована.
Файза сбърчи чело.
– Не можеш ли да го убедиш?
– Тук е Америка – рече Пайпър колкото можа по-внимателно. – Знам, че ти е трудно да го разбереш, но ние не се интересуваме от желанията на чуждестранните принцеси.
Пайпър наблюдаваше как върху лицето на Файза се смениха различни изражения – от отчаянието през страха до примирението. Пайпър не можеше да го понесе.
– Вината не е твоя. Ще се върна и ще обясня.
Момичето я изгледа тъжно.
– Не си създавай излишни главоболия. Това е мой проблем. Ако не бях споменала на приятелката ми Хабиба, че ти работиш за известен американски футболист, нищо от това нямаше да се случи. Хабиба не е искала да ми навреди, но говори прекалено много.
– Но ти ще бъдеш наказана. – Пайпър знаеше, че това е истина, и несправедливостта я вбесяваше. Още повече се ядоса, когато вратите на асансьора се разтвориха и на ярката светлина във фоайето тя забеляза нещо, което ѝ бе убягнало досега. Тъмнопурпурният хиджаб на Файза не скриваше докрай синината върху бузата ѝ.
Гняв закипя в гърдите ѝ. Двама бодигардове със сурови изражения на лицата стояха до асансьора. Тя сграбчи ръката на Файза.
– Не се чувствам добре. Помогни ми да отида до тоалетната.
Момичето я изгледа загрижено, но бе свикнало да се подчинява и мигом поведе Пайпър покрай бодигардовете, които не им обърнаха внимание, през фоайето към дамската тоалетна. Вътре нямаше никой.
– Кой те удари? – попита Пайпър настойчиво. – Принцесата ли го направи?
Файза докосна бузата си.
– Не. Беше Ая. – Неприязънта, с която изрече името, бе достатъчно красноречива. – Ая отговаря за прислугата на нейно височество. Тя държи работата да се върши бързо, а аз бях твърде бавна.
– И принцесата и позволява да удря останалите слуги?
– Тя не забелязва.
– А би трябвало! – Двете бяха сами, но Пайпър машинално снижи глас. – Твоята леля в Канада… Ще ти позволи ли да останеш при нея, ако успееш да се добереш до там?