– Моля те, Куп. Днес е неделя. Клубът с затворен. От теб се иска единствено довечера да отидеш в хотел "Пининсула" и да си побъбриш по мъжки с принца. Помисли си за възможността, която получаваш веднъж в живота, да надникнеш в различна култура. Купър хвърли пръчката на близалката в кошчето за компост.
– Чувствам се напълно щастлив с моята култура. С изключение на крадливия ми персонал...
Малка бучка захар се бе залепила за ъгъла на устата му и споменът за онази абсурдна целувка изникна в главата ѝ. Пайпър машинално облиза устни.
– Сервитьорският персонал като цяло е почтен. А ако всички мислят като теб, няма да има надежда за международния мир и разбирателство.
– Благодаря ти, Мис Вселена.
– Само изтъквам, че имаш много ограничен ум.
Той размаха под носа ѝ изцапания си с пръст показалец.
– Поне имам ум. И дълбоко се съмнявам, че прекарването на една вечер в спомени за славните ми години с петролен барон от Средния изток има нещо общо с международните отношения. Колкото до останалата част от плана ти… – Той потръпна. – Извършил съм няколко неща в живота си, с които не се гордея, но това. За което ме молиш, е направо отвратително.
– Героично е! Това с шанс да изкупиш греховете си от миналото. – Като онази целувка, помисли си тя, но той не я бе споменал, а и тя не възнамеряваше да го прави. Въпреки че, изглежда, той мислеше за това. Пайпър не можеше да си обясни откъде го знаеше. Може би просто го усещаше. Или може би беше нещо друго… Пресметливото изражение в очите му. Определено бе лукаво… Какво замисляше Купър?
Той сведе глава и се почеса с палец по веждата.
– Ако направя това… което не възнамерявам да сторя… ще очаквам нещо в замяна. Какво си склонна да предложиш?
– Ти какво искаш?
– Интересен въпрос...
Той започнала я изпепелява с поглед, който прогаряше неугледната ѝ шофьорска униформа. Сякаш смъкваше всяка грозна част от облеклото ѝ. При това много бавно. Тя може и да не разбираше от всичко, но беше достатъчно умна, за да схване това послание, и завъртя очи.
– Престани да се занасяш с мен. Можеш да имаш всяка кинозвезда, която пожелаеш, и само се опитваш да ме объркаш. Също като миналата нощ. Е, познай какво? Не ти се получава.
– Сигурна ли си? – Думите се изплъзнаха от устните му, копринено меки и съблазнителни.
– Не се обърквам толкова лесно.
– Ти така си мислиш. – Той се поглади отстрани по брадичката. Оставяйки мръсна следа. – Някога споменавал ли съм ти колко лош любовник бях в началото?
Едно нещо можеше да каже със сигурност за Купър Греъм: беше непредсказуем. Поради причина, известна единствено на него, той бе решил да ги потопи в опасни воли. Пайпър трябваше да се отдръпне, ала не можеше да го направя заради начина, по който бе откликнала на целувката му снощи.
– Не ти вярвам – заяви Пайпър.
– Имах доста оплаквания и се наложи да се потрудя. Все едно беше истинска работа.
– Отделил си време за допълнителни тренировки, така ли?
– Точно така. Само като се замисля за грешките, които правех...
– Много унизително, сигурна съм.
– Но аз упорито преследвах целта, както се казва, не откъсвах поглед от топката.
– Само една? Любопитно. О, ами надявам се, че този недъг не те е направил прекалено стеснителен. Сигурна съм, че все пак можеш...
– Най-после му хванах цаката, когато бях на...
– Трийсет и шест?
– Осемнайсет. Бях схватлив ученик. Всички онези жени, жадуващи да гушнат в любящите си обятия младок като мен...
– Благословени да са милосърдните им сърца. Но… – Тя му се усмихна лукаво. – Колкото и забавно да е всичко това, сигурна съм, че ти не се интересуваш от мен. И двамата знаем, че си абсолютно извън моята лига.
Отначало той изглеждаше доволен, задето е признала този неоспорим факт, но после тъмен облак помрачи челото му.
– Я почакай. Миналата седмица ми обясни каква си мъжемелачка.
– Всичко си има граници. Ти си напълно различна порода от полицай Суперсекси. Надхвърляш дори моите възможности.
Това, изглежда, го ядоса.
– Как можеш да кажеш подобно нещо за себе си? – кипна той. – Къде се дяна гордостта ти?
– Твърдо закотвена в реалния свят. Само кинозвезди са достойни за леглото ти. Погледни ме. Аз съм на трийсет и три. В най-добрия случай може да се каже, че имам прилична външност, и...
– Определено е прилична.
– Имам грозни крака и съм с около пет килограма над нормата.
– За труп.
– И… не се интересувам от модни парцалки, и пет пари не давам как изглеждам.