– Има нещо, за което исках да поговоря с вас, но… О, ами... – Куп протегна ръка.
Пръстенът остана на мястото си.
– Моля, кажи за какво става дума.
– Малко е неудобно. – По-точно унизително– Но ние двамата, ние сме светски мъже, нали? Вещи в изтънчените неща. Ние двамата… знаем какво искаме.
– Разбира се, – Принцът погали пръстена с палец.
– Една от шофьорките на принцесата е моя приятелка и знае, че обичам жените. По-младичките. Искам да кажа, кой мъж не ги обича, нали? Вие имате една слугиня… Казва се Файза. Шофьорката мия показа.
– Ах… – Принцът засия насреща му. – На теб ти харесва тази слугиня?
– Тя е точно моят тип. Наистина, наистина млада. Изглежда около тринайсетгодишна. – Той се насили да изрече останалото. – Любимият ми тип жени.
– А, да.
Кожата на Куп настръхна.
– Питах се… Мислите ли, че можете да уговорите принцесата да позволи на момичето да дойде… да работи за мен? За постоянно? – Той натърти думата работи и остави на принца няколко секунди сам да се досети за останалата извратена част. – По дяволите, не биваше да питам. – Отново протегна ръка към пръстена. – Радвам се, че оценихте моя пръстен. А сега ще тръгвам и ще ви оставя да се насладите на останалата част от вечерта.
– Почакай. – Принцът отстъпи няколко крачки. – Може да се уреди… Но разбира се, ще трябва ла компенсирам принцесата.
– Естествено. Назовете цената и аз ще напиша чек. Колко мислите, че струва момичето? Няколко хилядарки?
– Пари между приятели? Не, не, но може би някакъв символичен жест в знак на нашето приятелство?
Шерлок бе предложила Куп просто да убеди принца да му даде даром момичето, но Куп имаше достатъчно опит и по-добре познаваше човешката природа.
– Под символичен жест имате предвид?
Палецът на принца помилва пръстена.
– Каквото мислиш, че това момиче струва за теб.
– Искате твърде много, но… Имате ли документите ѝ? Паспорт? Не искам да загубя този пръстен, а след това тя да си тръгне.
– Но разбира се. Достатъчен е един телефонен разговор. – Височеството го дари с мазна усмивка и посегна към телефона.
Куп се престори, че се взира през прозореца по време на краткия, насечен разговор на арабски. Двамата с принца бяха сключили сделка.
Куп искаше да се махне час по-скоро от тук, но нямаше да даде пръстена без момичето и знаеше, че не бива да бърза. Довърши питието си и пресече въодушевения разказ на принца за някаква отвратителна секс игра, като се впусна в живописно описание на финалния мач от последния сезон на "Джайънтс". Най-накрая двамата мъже слязоха с асансьора във фоайето.
Един от доверените кралски служители стоеше до рецепцията и ровеше из купчината паспорти, които очевидно бе извадил от сейфа на хотела. Тъй като между Щатите и Канада имаше слаб граничен контрол. Куп се бе опитал да убеди Пайпър, че паспортът не е обезателно необходим, но тя се бе запънала като магаре на мост.
– Без паспорт за нея ще бъде почти невъзможно да подаде молба за легално пребиваване в страната – бе възразила тя. – Файза няма да има възможност да учи. Нито да получава медицинска помощ. Те са откраднали самоличността ѝ, Куп. Паспортът представлява малкото, което и е останало. Обещай ми, че поне ще опиташ.
Той не бе обещал нищо. Но краткото време, което бе прекарал с принца, бе затвърдило решимостта му да се сдобие с документа на момичето. Служителят подаде паспорта на принца. Дребна женска фигура, покрита с дълга роба, стоеше отстрани, притиснала малък сак с дрехи към гърдите си. Главата ѝ бе сведена и Куп не можеше ла види лицето ѝ. Нямаше начин тя да знае какво се случва с нея и сигурно бе изплашена до смърт.
Принцът не я удостои с поглед – тя беше просто жена – но даде паспорта на Куп, който го прелисти с палец. Погледна името и снимката. Приближи се до момичето и повдигна брадичката ѝ с палец. Сякаш купуваше шибана робиня.
Това определено беше тя. Тъмни вежди, закръглени бузи, треперещи устни и огромни кафяви очи, разширени от ужас. В момента не можеше да стори нищо, за да я успокои.
Пъхна паспорта в джоба си и се извърна към принца.
– Радвайте се на пръстена, ваше височество. А оня трофей на "Ломбарди" точно в средата е от солидна платина.