Но трофеят на "Ломбарди" върху истинския пръстен, заключен в сейфа в спалнята му, беше инкрустиран с диаманти – истински, а не камъни от цирконии, украсяващи копията на пръстена. Той притежаваше половин дузина от тях, изработени като сувенири за различни благотворителни търгове. Всичките наддаващи знаеха, че са копия, но въпреки това бяха извънредно популярни.
– Да вървим – каза Куп на момичето, надявайки се тя да се подчини и да не се налага да я плаши допълнително, като и докосва.
Раменете ѝ увиснаха, сякаш се опитваше да се защити от грубостта, която неминуемо очакваше, но го последва покорно.
– Наслади ѝ се – подхвърли принцът, докато минаваха покрай него.
Куп се запита колко ли копои ще скочат отгоре му, ако забие юмрук в зъбите на този кучи син, но беше прекалено дисциплиниран, за да си позволи подобно удоволствие. Без да поглежда назад, поведе ужасената слугиня през фоайето. Едно копие на пръстена на Суперкупата. Толкова струваше животът на това момиче. Двамата минаха през вратите на хотела. Чак когато стигнаха до ъгъла на улицата, където Пайпър ги чакаше в колата му, Куп се обърна към нея.
– Добре дошла в Америка, госпожице Джамали.
Да бъде свидетел на срещата им си струваше цялото мъчително преживяване. Никога не беше виждал Пайпър толкова щастлива, а Файза плачеше от радост. Пайпър се премести на задната седалка, за да бъде до момичето, а той седна зад волана. Докато Куп шофираше, Пайпър държеше ръцете на Файза и ѝ обясняваше какво се бе случило. Файза не можеше да отрони и дума, но радостта, когато прегърна Пайпър, бе достатъчно красноречива.
Пайпър бе решила, че апартаментът на Върни Берковиц е най-безопасното място, където Файза да прекара нощта. Бърни, майсторката на вкусните печени ребърца и божествения фъдж, беше издокарана в червен панталон и мъжка развлечена жилетка. Тя плесна с ръце и възторжено ги приветства:
– Това е толкова вълнуващо. Толкова сензационно.
Претъпканият с мебели апартамент на Берковиц беше прекалено задушен и вътре се долавяше слаб мирис на нафталин, но Куп се бе съгласил с Пайпър, че е по-безопасно Файза да остане тук, отколкото в клуба.
– Не знам какво ядат мюсюлманите – подхвана Бърни, докато ги подканяше да влязат. – Но имам малко шоколадов кекс. Религията ти разрешава ли го?
– О, да – отвърна Файза. – Но не мисля, че бих могла да сложа и хапка в уста. Толкова много неща се случиха.
– Госпожо Берковиц, защо не покажете на Файза къде да остави багажа си, докато двамата с Пайпър обсъдим нещо? – намеси се Куп, който трябваше да говори с Шерлок насаме. – Освен това съм сигурен, че тя ще иска да се обади на леля си.
Файза отново се разтревожи.
– Има ли още проблеми? Не желая да ви създавам повече главоболия, след като направихте толкова много за мен.
– Всичко е наред – усмихна ѝ се той успокояващо, но принцът всеки миг можеше да разбере, че са го изпързаляли, а Пайпър искаше да бъде сигурна, че Файза е потеглила на път, преди това да се случи. – Госпожице Джамали… – Той пъхна ръка в джоба на сакото си и извади паспорта ѝ. – Мисля, че това е ваше.
Файза пристъпи бавно към Куп. Без да откъсва поглед от паспорта в ръката му. Спря пред него. Но не го сграбчи, а само докосна зелената подвързия с върховете на пръстите си.
– Хайде – подкани я той нежно. – Вземи го.
Тя го стори и го пое в ръка, сякаш не можеше да повярва, че наистина е неин. Вдигна глава, притиска едната си ръка към сърцето и дълбоко му се поклони.
– Shokran jazeelan – пророни със задавен глас, – Благодаря,.
По дяволите. Ако не се стегнеше, и той щеше да се разциври. Но не и Пайпър.Можеше да се закълне, че дори няколко литра лютив спрей не можеха да накарат тази жена да пророни и сълза.
Файза едва бе последвала Бърни към спалнята, когато Пайпър се хвърли в обятията му. Ако не бяха бързите му рефлекси, сигурно отново щеше да го събори. Не че тя го беше съборила и първия път, но я се опитай да ѝ обясниш.
– Ти си върхът! – възкликна тя. – Абсолютно най-страхотният мъж на света!
Обви ръце около шията му, сгуши глава под брадичката му и от главата му излетяха всички мисли за събаряния. Въпреки разликата в ръста им, тялото и пасваше идеално на неговото. Гърдите ѝ се притискаха към неговите гърди, бедрата ѝ прилепваха плътно към бедрата му. Ръцете му инстинктивно обгърнаха кръста ѝ. Тя го стисна силно и той тутакси се възбуди, похотлив като хлапак на първа среща с момиче.
Тя вдигна глава и се взря в него с големите си сини очи, сияещи от благодарност, абсолютно нехаеща за физическия ефект, който оказваше върху него. Беше му нужна всяка частица самоконтрол, за да не обвие ръце около това дупе, но след последната им среща знаеше, че ако го направи, ще получи юмрук в корема. Или по-лошо.