Откъде се бе взела тази неестествена промяна? Тя го прегръщаше, като че ли той беше най-добрият и приятел. Сякаш онази целувка никога не се бе случвала. Мамка му, като че ли тя напълно бе забравила за нея!
Той се стегна, хвана ръцете ѝ и твърдо я отдалечи на безопасно разстояние, докато през цялото време се молеше тя да не погледне надолу и да не види какво му причиняваше.
Куп се надяваше, че тя ще бъде поне малко наранена от отхвърлянето му, но Пайпър продължаваше да сияе от щастие.
– Знаех си, че можеш да го направиш! О, Куп, ти завинаги промени живота ѝ.
Той я изгледа намръщено.
– Престани да подскачаш наоколо и ни кажи какъв е планът ти да я изведем от тук.
Сърдитият му тон изобщо не я трогна.
– Ще ѝ дам няколко дни да се окопити и да се уговори с леля си. После...
– Идеята не е добра. – Куп увеличи разстоянието помежду им и се озова до ваза, пълна с прашен букет от копринени цветя. Разказа ѝ за принца и пръстена, за да е сигурен, че тя ще разбере колко много пробойни зеят в оригиналния ѝ план. – Принцът има голямо его, а допълнение към малка армия. Може да минат години, преди да се усети, че е бил измамен, а може вече да е разбрал. Най-добре е утре сутринта да я качим на първия самолет, отлитащ от града. Или още по-добре е да излети от Милуоки. Не е много по-далеч от, О'Хеър и няма защо да поемаме ненужни рискове.
– Няма да я качвам на самолет.
– Дявол да го вземе, ще я качиш, и още как! Аз плащам.
Тя не му обърна внимание,
– Няма директни полети, а Фанза и без това е достатъчно травмирана. Тъндърбей е точно срещу границата, на северния бряг на Минесота. Аз ще я закарам до там.
– Откъде изобщо ти хрумна това? – взриви се той.
Пайпър го погледна, сякаш беше най-презреният червей на планетата, И ето го отново. Усещането, че не беше достатъчно мъж, за да посрещне предизвикателство, плод единствено на нейната фантазия.
– Защото точно това трябва да се направи! – отсече тя.
Куп крещя и вилня, все повече и повече чувствайки се като разбеснял се глупак. Накрая се застави да млъкне.
– Добре! – изрече точно като някой нацупен тийнейджър. – Нека бъде по твоему.
Но още преди да изхвърчи от стаята. Куп знаеше какво трябва да направи.
10
Нейната кола не искаше да запали! От всички сутрини, когато това можеше да се случи, защо трябваше да бъде точно днес? Файза седеше на пасажерската седалка, стиснала скъпоценния паспорт, и хвърляше неспокойни погледи към колите, преминаващи покрай сградата, където се намираше старият апартамент на Пайпър. Ако не бяха Куп и фалшивият му пръстен, работодателите на Файза почти сигурно нямаше да обърнат внимание на бягството ѝ. Все пак Пайпър не можеше да вини Куп за това, което бе направил. Беше си въобразявала, че звездният му статус ще е достатъчен, за да накара принца да му подари Файза, но Куп разбираше богатите егоисти много по-добре от нея. Лоша преценка от нейна страна.
Докато Файза дъвчеше нервно долната си устна, Пайпър се бе завряла под капака на своята соната, но чак когато провери кутията със свещите, видя проблема. Две от автомобилните свещи липсваха. Кой, по дяволите.,.?
Една кола спря до нейната и предният прозорец се спусна.
– Качвай се.
Беше Куп, седнал зад волана на сребристо ауди седан, самото въплъщение на крал на града.
– Ти си го направил! – възкликна тя – Къде са ми свещите?
– Ще ти ги върна, когато приключим – изрече провлачено той.
После слезе от колата и отвори пасажерската врата на сонатата ѝ.
– Добро утро, госпожице Джамали. Днес, дами, ще ви откарам до Канада.
– Не! – Прекалено много усилия щеше да ѝ струва да прекара часове наред с него в една кола. Не искаше той да бъде почтен. Искаше да продължи да бъде самовлюбеният, арогантен, привилегирован спортист, за какъвто го мислеше, когато за пръв път започна да го следи.
Но Файза се зарадва да го види и охотно се премести в неговата кола, като не остави на Пайпър друг избор, освен да я последва. Той пренебрегна протестите на Файза. Която не искаше да седне на предната седалка, и отреди на Пайпър задната, понижавайки я в ранг на слугиня. Тя стисна предпазния колан.
– Не само че съм напълно способна да шофирам сама до Минесота, но гарантирам, че съм много по-добър шофьор от теб.
– Откъде знаеш? – попита той, докато потегляше.
– Аз те следях, забрави ли? Набиваш силно спирачките, не спазваш безопасна дистанция, когато си ядосан, и обикновено си твърде агресивен. Аз, от друга страна, съм обучена да маневрирам умело на пътя, да избягвам пътни засади и стълкновения с другите водачи.