– Впечатляващо, но аз нямам глоби за превишена скорост. В същото време случайно знам, че ти не можеш да се похвалиш със същото.
– Само защото в щата Илинойс няма пътно ченге, което да глоби великия куотърбек Купър Греъм. Но да видим как ще реагира пътният патрул по скоростната магистрала "Уисконсин", докато прекосяваме територията на "Грийн Бей Пагърс".
– Дори и там няма – заяви той самодоволно, – Когато наистина си голямо име в спорта, можеш да се измъкнеш безнаказано от всякаква ситуация.
– Животът е толкова несправедлив – промърмори тя. – И къде е твоята тесла?
– В гаража. Трябва да се зарежда на всеки четиристотин и осемдесет километра, затова автомобилните пътешествия изискват известно планиране.
– На кого е тази кола?
– Моя. Тя се застави да раздвижи стиснатите си гъби.
– Колко коли имаш?
– Само две. Ако не броиш пикала.
– А защо ти е нужен пикап?
– Като влекач. Всеки мъж се нуждае от пикап.
Пайпър въздъхна и се зае да подръпва мъхестите топчета по пуловера си.
Когато приближиха границата с щата Уисконсин, Файза им разказа за разговора с леля си от предишната вечер. Куп пусна в ход целия си чар, с който никога не си бе давал труда да удостои Пайпър, за да бъбри с нея, Файза си оставаше свенлива и не го поглеждаше директно, но беше явно, че го обожава. Чак когато той заговори за политика, Файза се разпали.
– Думата "ислям" означава "мир, чистота, смирение и подчинение" – заяви тя, – Какво общо има тероризмът с всички тези неща?
Те поговориха още малко за Средния изток, за храната и музиката. Близо до Мадисън си поръчала обяд, без да слизат от колата, от крайпътното заведение на веригата за бързо хранено "Бъргър Кинг". Файза бе очарована от идеята да получи храната си през прозореца. Куп отказа парите на Пайпър, както и предложението ѝ да седне зад волана.
– Ако оплескаш с кетчуп седалките ми, ще те зарежа насред пътя – предупреди я той, Файза прие съвсем насериозно заплахата му и обеща да бъде много внимателна. – Не става дума за теб, Файза – успокои я той. – Само за нея.
– Не харесваш ли Пайпър? – попита момичето, искрено опечалено.
– Сложно е – отвърна техният шофьор. – Виждаш ли, Пайпър е луда по мен и аз трябва да я държа на разстояние.
Пайпър изсумтя възмутено,
– О, не! – извика Файза. – Пайпър не е луда. Тя е много умна.
Това накара Куп да се впусне в обяснение на американския жаргон. Когато задминаха Уисконсин Делс, той вече бе научил Файза да не приема думите "луд" или "страшен" буквално и ѝ бе разяснил значението на една камара други жаргонни думи и фрази. Кикотенето на Файза караше сърцето на Пайпър да пее от радост, затова се шокира от собствената си раздразнителност, когато промърмори вкиснато:
– Познаването на американския жаргон няма да ѝ е от голяма полза в Канада.
– В Канада има американска телевизия – изтъкна Куп.
Пайпър се засрами от себе си. Само защото не беше включена в разговора, не ѝ даваше основание да се държи толкова невъзпитано.
Като повечето мъже, Куп мразеше да спира, докато пътува, и тя го обвини, че ги пришпорва. Когато двете с Файза хукнаха към тоалетната на бензиностанцията.
– Като поглеждам часовника си, не означава, че ви притискам да бързате – нацупи се той с праведно възмущение.
Тя го изгледа кръвнишки.
– И колко дълго се бавихме?
– Шест минути и трийсет и две секунди.
Колкото и да я вбесяваше понякога, въпреки това я разсмиваше.
– Закопчайте си коланите, дами – оповести той. – Този космически кораб излита.
В ранния следобед пристигнаха в Дълут и той най-после позволи на Пайпър да седне зад волана – най-вече защото тя вече се беше настанила там. Когато той се появи от мъжката тоалетна.
– Пет минути и петдесет и две секунди – рече тя. – Забавяш ни.
Файза се изкиска от задната седалка.
– Най-много четири минути. Ти лъжеш – контрира той. Но се настани на пасажерската седалка, без да протестира.
Дивата красота на северното крайбрежие на Минесота с отвесните си скали, каменистите плажове и секващите дъха гледки на Горното езеро беше непозната за повечето американци, но Дюк бе водил Пайпър там няколко лета на къмпинг, когато беше дете, и тя винаги бе харесвала тези места. Табелите, покрай които минаха, рекламиращи пържени лъчеперки, пушена бяла риба и палачинки от див ориз, събуждала мъчителни спомени за стария шовинист с всичките му недостатъци и цялата му любов– Куп беше повече привлечен от рекламите на домашни пайове.