Реакцията му я слиса. Пайпър въздъхна пресилено.
– Не бих си го помислила, но след противната целувка онази вечер и след като, изглежда, съм магнит за повечето досадни мъже, откъде да знам?
– Ти не си магнит за мъжете.
– Нима? Тогава за какво беше онази целувка?
– За да спася глупавия ти живот. – Той насочи дългия си пръст към нея. – Нека си изясним нещо, Шерлок. Аз нямам сексуален интерес към теб. Никакъв. Нищо. Нула. Единствената причина, поради която те целунах, беше за да не направя това, което наистина исках. Да те удуша. Край на разговора.
Той отключи вратите и изскочи от колата.
Какво го прихващаше? Тя очевидно се нуждаеше от сън. Защото изпитваше леко раздразнение, задето е толкова лека ръка бе зачеркнал сексуалното ѝ обаяние – удар по самолюбието ѝ, който не би я притеснил, ако беше нанесен от някой друг. Беше достатъчно нарушена, за да го предизвика, но на вратата се появи жена на средна възраст, която се представи като Мерилин.
– Господни Смит? Добре дошли.
Господин Смит? Това ли беше най-доброто, което му бе хрумнало?
Той отвори багажника и извади малък сак. Пайпър взе раницата си и го последва в старомодната кухня, пред чийто праг бе постлана изтривалка. Вътре имаше порцеланов умивалник и стара газова печка. Бели дантелени занеси закриваха догмата половина на тесните прозорци, а върху единия перваз се виждаше кафемелачка Върху дървения скрин лежеше американското знаме, сгънато на триъгълник.
В кухнята се разнасяше апетитно ухание на прясно изпечен сладкиш. Два резена шоколадок кекс бяха поставени върху порцеланови чинии. През вратата Пайпър зърна две стълбища, трапезария от началото на миналия иск с радиатор, тъмен килим на цветя, дъбова маса, а в бюфета бяха подредени порцеланови фигурки. Явно това някога е било жилището на пазача на старил фар.
Куп я предстали като Ингрид, неговата масажистка.
– Пайпър Дъв – рече тя – Всъщност съм личният надзорник на господин Смит и му помагам в борбата срещу алкохола.
– Е, Бог да ви благослови – отвърна Мерилин с приветлива усмивка. – Не е срамно да признаете,че се нуждаете от помощ господин Смит.
Пайпър го потупа по ръката.
– Точно това му повтарям и аз.
Нямаше и следа от лошото му настроение, предизвикало мимолетното му избухване в колата, защото той не я с кастри с някоя язвителна забележка. От друга страна, тя все още беше засегната от отхвърлянето му. Това бе нещо ново за нея. Което никак не ѝ харесваше.
Мерилин ги поведе към задния коридор, нагоре по трите стъпала, отвеждащи до площадка, после следваха още три, друга площадка и накрая се озоваха я квадратен коридор с пет врати. Три от тях бика на спалните, една на банята, а последната водеше към кулата на фара.
– Тази вечер вие сте единствените гости, затова банята ще е само за вас.
Една от веждите на "господин Смит" се изстреля нагоре. Явно не му бе хрумнало, че може да му се наложи да споделя банята с простолюдието. Самата Пайпър би се зарадвала на компанията и на други посетители, Стаите бяха уютни – дървени табли на леглата, пухкави завивки, старомодни лампи с кръгли абажури и изобилие от дантелени пердета. Върху стените бяха окачени чернобели снимки на товарни кораби за руда.
Домакинята им, която накратко им разказа историята на фара, посочи фенерчетата във всяка от стаите, предназначени за гостите, които искаха да разгледат светлинната кула.
– Фарът е обитаван от призрак, но повечето гости не го виждат. – Жената излезе в коридора. – Ще ви помоля, след като изляза, да заключите входната врата.
Тя си тръгваше? Пайпър не знаеше защо това я притесни. Е, таеше, но… Макар че градът не беше далеч, фарът изглеждаше изолиран, като изоставен остров. И наоколо нямаше възрастен придружител.
– Ще се върна утре сутринта – каза Мерилин. – Закуската е в осем и половина, – Тя изчезна надолу по стълбите и миг по-късно входната врата се захлопна зад нея.
Мамо! Не знаеш ли, че децата не бива да се оставят сами?
Куп остави сака си на пода. Прост жест, който сякаш изсмука въздуха в стаята. Заради влудяващата ѝ реакция на думите му в колата тя трябваше час по-скоро да се махне от тук.
– Нервна си – отбеляза той, когато Пайпър се извърна към вратата.
Тя се обърна рязко.
– Не съм. Гладна съм.
Той я изгледа изпод полуспуснатите си клепачи.
– Не очаквай от мен да направя нещо по въпроса. Вече ти казах. Не проявявам интерес.