– За кекс! Гладна съм за онзи шоколадов кекс, който тя ни остави. Господи, какво ти става? – Пайпър се наежи надменно, въпреки че едва се сдържаше да не изхлузи блузата си през главата, да смъкне сутиена и да види колко незаинтересуван беше в действителност.
Тя се запъти към долния етаж и взе чинията с кекса от кухнята. Докато похапваше, прекоси трапезарията и влезе във всекидневната, която изглеждаше така, сякаш принадлежеше на нечия мила баба. Облегалките на люлеещия се стол и на дивана със синя дамаска бяха покрити с бели покривчици, за ла не се цапат. В библиотеката в стъклени витрини бяха подредени стар прожекционен апарат и гърне с африкански теменужки. От прозореца дори висеше зелена лилия. Тя си представи как пазачът на фара и съпругата му седят всяка вечер тук, преди всички онези електроники да завладеят света. Сигурно са се уединявали с някоя книга или може би жената е кърпела дрехите, докато са си бъбрели за времето на следващия ден. Сетне са се качвали горе по стъпалата към спалнята...
Тя грабна корабния дневник, лежащ на масата, и го отвори. Гостите можеха да се запознаят със задълженията на пазача на фара: вдигането на знамето сутрин и смъкването му вечер, вписване на имената на корабите, пристигащи в пристанището, и проверка на фара два пъти на ден.
Кексът на Куп все още стоеше върху кухненския плот. Пайпър остави празната чиния в умивалника и се качи в спалнята си. Преоблече се в долнището на черна пижама на карета и тениска на "Чикаго Беърс", но още не беше готова за сън. Така и така беше тук, защо да не почувства атмосферата на мястото? Грабна джобното фенерче от бюрото, нахлузи джапанките си и прекоси коридора, готова да се въплъти в ролята на пазач на фара.
В кулата бе леденостудено и тъмно като в рог. Дори слаба струйка светлина не прорязваше гъстия мрак Тя включи фенерчето и върху стените с хоросанова мазилка зашариха зловещи сенки. Тясна стълба, чиито стъпала бяха боядисани в тъмнокафяво, водеше към помещението на самия фар високо горе. Малкият прозорец на площадката гледаше към пристанището, но след като пристигнаха, бе паднала мъгла и тя виждаше само неясните очертания на доковете, откъдето товареха желязната руда.
Започна да се изкачва по стълбите. Студът проникваше през тениската и долнището на пижамата. Пайпър сви пръстите на краката си, за да не шляпат джапанките по дървените стъпала.
Призрачни сенки, мрак, пустота… Всичко беше възхитително злокобно. Имаше чувството, че се е озовала в един от криминалните романи, които поглъщаше като дете, "Пайпър Дъв и тайнствените убийства във фара".
Стигна до друга площадка с кръгъл люк на стената. Все още не проникваше никаква светлина от големите лещи горе. Тя угаси фенерчето, за да погледне през люка към езерото, но мъглата беше прекалено гъста, за да различи нещо.
Чу шум отдолу. Проскърцване на отваряща се врата. Стъпки, прокрадващи се по долното стъпало.
Убиецът от фара я бе последвал тук. Тя знаеше кой е той. Той знаеше, че тя е разкрила самоличността му. Не можеше да си позволи да я остави жива.
Нямаше кой да ѝ помогне. Можеше да разчита единствено на себе си.
Сама в изоставения фар с побъркан злодей, който бе убивал… и отново се канеше да убие. Животът не можеше да бъде по-вълнуваш!
Пайпър се залепи до стената в ъгъла, без да издава звук, угасеното фенерче висеше покрай тялото ѝ. Той се движеше с прокрадващата грация на пантера. Напълно очаквано.
Стъпките наближаваха. По-близо. Все по-близо.
Той се появи на площадката.
Тя скочи напред. Изпищя.
– Йейооооооу!
Той изскимтя. Изпусна фенерчето си. Облегна се на стената.
Буквално се бе сграбчил за гърдите. Когато Пайпър включи своето фенерче, осъзна, че може би малко бе прекалила.
– Хм… Хей, как си? – попита тя.
– Какви ги вършиш, мамка му? – изкрещя той.
– Просто… малко се забавлявах с теб. Сигурно съм се поувлякла.
От гърлото му се разнесе ниско ръмжене. Той се хвърли към нея. Сграбчи я за раменете. Разтърси я силно. После я целуна. Отново.
Пайпър почувства гнева му чрез силата, с която устните му завладяха нейните, чрез напрежението в тялото му. Той я привлече към себе си, карайки я да се чувства малка и безпомощна, макар тя да не беше нито едно от двете.
Аз нямам сексуален интерес към теб. Никакъв. Нищо. Нула.
Тя щеше да провери дали е така.
Пусна фенерчето си и се притисна към него.
Той вече беше възбуден.
Куп не беше единственият, който обичаше предизвикателствата, и вместо да се отдръпне. Пайпър обви ръце около врата му. Купър Греъм, ти си изпечен лъжец. Тя наклони глава. Разтвори устни. Той си мислеше, че е толкова велик. Богът и господарят на всички жени. Е, не и на тази жена. Тя изхлузи джапанките, стъпи върху обувките му, за да се повдигне, и вложи цялата си страст в целувката им. Трябваше да е сигурна, че той с схванал посланието.