– Изчезвай от тук!
– Трябва да пишкам. Не гледай.
– Сякаш искам.
Чу се шумът от пусната вода в тоалетната и по гърба му шурна почти вряла вода. Той отскочи назад и се фрасна в ръба на ваната. Мократа завеса обви пипалата си около него. От другата страна се разнесе изсумтяване.
Така ставаше, когато зарежеш собствената си стратегия за игра. Побеждават те. И точно това бе направила тя. Беше го победила в неговата игра.
Водата от душа тъкмо доби нормална температура, когато тя завъртя крана на умивалника и отгоре му се изля нова порция вряла вода. Той отново отскочи назад.
Преждевременна еякулация. Потръпна само като си го помисли. Той беше кален спортист. Участник в маратони. Плувец на дълги разстояния. Издръжливостта за него беше въпрос на гордост. Тя беше объркала целия му живот, беше разрушила всичко. Ала никога не беше очаквал, че ще съсипе и сексуалната му мощ.
Завъртя докрай крана на студената вода. Ледената струя пришпори мозъка му отново да заработи. Ако започнеше да мисли като неудачник, щеше да се превърне в такъв, а никой не можеше да надвие Купър Греъм. Той трябваше да измисли логична причина за това фиаско, нещо, което да спаси репутацията му. Може би не беше зле да ѝ каже, че е имал медицински проблем. Последици от тежък труд. Обаждане на стара рана. Или да се прояви като истински кретен и да обвини нея. Тя е била – какво? – прекалено секси, по дяволите? Сега не му беше времето за откровения.
Куп грабна първата попаднала му кърпа. Едно беше сигурно, Трябваше да се направи лице е лице с нея. Навярно би могъл ла използва скръбта като извинение. Това можеше да проработи. Ще ѝ каже, че току-що е получил вест, че дядо му е починал. Тя нямаше откъде да знае, че злобният кучи син бе хвърлил топа преди двайсет години. Идеалното извинение.
Тя не беше в неговата стая, а вратата на нейната беше затворена. Куп обу дънните си и почука. Когато тя не отговори, той завъртя дръжката, но беше заключено.
Той беше съсипан от мъка. Точно така, трябваше да продължи в същия дух. Загубата на любимия дядо,
– Отвори вратата!
– Не се притеснявай за онова преди малко – откликна нахалницата от другата страна. – Може да се случи на всеки.
Тя беше великодушна в победата си. О, толкова дяволски великодушна! Ако се оставят жените като нея да управляват света, мъжете ще се превърнат в отживелица.
– Не се притеснявам – чу се той да казва. – Това постоянно ми се случва.
Откъде, по дяволите, се бе взело това?
– Сериозно? – изуми се тя. – На теб?
Куп нагази в дълбокото.
– По дяволите, да. – Дотук със споминалия се любим дядо.
Тя отвори вратата, очите ѝ блестяха.
– И се гордееш с това?
– Някак си се старая да не мисля много за проблема.
Краката ѝ бяха голи, но тя бе навлякла отново тениската.
– Ти си пълен идиот. Знаеш го, нали?
Куп се подпря на рамката на вратата, решен да оправдае ниските ѝ очаквания,
– Това, което трябва да запомниш, Шерлок, е… че когато си като мен, животът се превръща буквално в женска "шведска маса". Мога да правя това, което искам, и то когато искам.
Устните и все още бяха подути от целувките му, а тъмносините ѝ очи запламтяха от гняв.
– Ти истински ли си, или си някой персонаж от комиксите, плод на кошмарите ми?
Куп неволно бе напипал идеалната защита и продължи в същия дух.
– Повечето жени нямат нищо против да,… – Сви рамене.
Тя плесна с длан бедрото си.
– Има още много желаещи рибки в морето? Така ли е?
Той се прозина и се протегна.
– Аха, навярно би трябвало да съм засрамен от себе си.
– Но не си?
– Те трябва само да кажат "не".
– Което те никога не правят.
– Кой може да разбере жените?
За негова беда, тя беше прекалено умна и гневът ѝ бе изместен от нещо като закачливо веселие. Това никак не му се понрави, затова реши да действа като опитен куотърбек, озовал се срещу неочаквана отбрана и принуден да промени тактиката.
– Освежи паметта ми, Шерлок. Да не би да съм пропуснал да чуя, когато си казала "не"?
Тя стисна зъби.
– Не си пропуснал. Вече ти казах, че аз съм известна мъжеизползвачка.
– Но също така заяви, че си се отказала от мъжете.
– Но не уточних за колко дълго. – Малко преди да хлопне вратата под носа му, тя нанесе финалния си удар: – Лека нощ, бързако!
Пайпър се събуди от плющенето на въжето върху металния стълб за знамето отвън пред прозореца. През нощта в душата ѝ се бе загнездило усещане за дълбоко разочарование и тя с все сили се опитваше да се отърси от него. Провалът му в леглото може и да беше унизителен за него, ала за нея беше истински дар. Нещата бяха стигнали достатъчно далеч – прекалено далеч и без онази финална интимност.