Какво си бе мислила тя? Изобщо не бе мислила. Това беше проблемът. Нещо в Купър Греъм помрачаваше разсъдъка ѝ. Ала едно нещо беше кристално ясно: въпреки словесните им престрелки, въпреки неоспоримото привличане, което изпитваше към него, тя никога повече нямаше да прекрачи границата, без значение колко прекрасно бе изживяването. Почти фантастично. Стегнатото му изпънато като струна тяло под дланите ѝ. Онези умели пръсти, които знаеха къде точно да погалят. Младата жена потръпна.
Двамата почти не си проговориха по време на закуската от мъфини с ягоди, великолепна шунка и омлета със сирене, които тя само ровичкаше. Пайпър се ужасяваше само при мисълта за часовете, които трябваше да прекара затворена в колата с него, и когато потеглиха от Ту Харбърс, беше напрегната като навита пружина.
Вместо да се упреква за случилото се тя би трябвало да се чувства щастлива, задето е накарала великия Купър Греъм да изгуби контрол. Но не се чувстваше гака. Можеше само да се надява, че той нямаше да повдигне темата за изминалата нощ, защото, ако не го стореше, щеше да се наложи да прибегне до целия си запас от остроумни и саркастични забележки, а не беше сигурна още колко много ѝ бяха останали.
Едва бяха подминали доковете за желязна руда, когато той се изсмя язвително.
– Признай си, Шерлок. Ти си лесна свалка. Достатъчно е само да съблека ризата си и ти тутакси предават крепостта.
И сто че отново се започна. Отново към размяната на заядливи духовитости.
– Истина е – призна тя. – Мъжките гърди винаги са били моята слабост. Сериозно, Куп, ако натрупаш още мускули, ще започнеш да си чешеш подмишниците, докато лапаш банани.
– Остави на мен да се тревожа за това, докато ти умуваш как да ми помогнеш да разреша малкия си проблем.
– Отлична идея. През следващите шестстотин и петдесет километра не си отваряй устата, за да мисля на спокойствие.
Той отново се изсмя, което напълно я устройваше, стига да не се налагаше двамата да разговарят.
Той би трябвало да я метне обратно в леглото и да я чука до припадък, докато започне да го умолява да стигне до финиш линията. Вместо това Куп се чувстваше прекалено унизен, за да мисли трезво, и се впусна в словесен двубой с нея. Победата беше в кръвта му и той ненавиждаше да се чувства като неудачник. А още повече ненавиждаше мисълта, че тя го смята за такъв. Не можеше да отбие от пътя и да я "тръшне" на задната седалка, както копнееше, на тишината в колата започваше да му лази по нервите. Някак си трябваше да ѝ покаже, че той все още е куотърбекът на отбора.
– Мислих за снощния ни разговор – поде той – и ти може би имаш право.
– Обикновено е така, Пайпър бе разхлабила предпазния колан и бе подвила крак под себе си. Ако носеше шорти вместо дънки, щеше да вижда идеално вътрешната страна на бедрото и, Бедро, което вече знаеше, че е стегнато, гладко и прекрасно.
– Ами ако пропускам насладите от секса, защото не прекарвам по-дълго време в леглото с моите дами? – продължи той припряно.
Тя изкриви ехидно устни,
– Толкова е тъжно. Всички онези травмирани жени, които вярват, че те са виновни за проблема ти. Би трябвало да откриеш консултантски кабинет.
Той не се засмя.
– Аха. Колкото повече мисля за това, толкова повече стигам до заключението, че си права. Аз може да имам сексуален проблем.
– За твой късмет, има много книги по въпроса.
– По дяволите, не си падам много по четенето. Твърде много думи за проумяване.
– Интересно. В апартамента ти видях доста книги.
– Сигурно чистачката ги с оставила. – Словесната престрелка помежду им продължаваше, както обикновено. – Тъй като ти си единствената, която някога с изтъквала моя проблем, значи, е съвсем справедливо да ми помогнеш да го преодолея, Само като секс партньор, напи разбираш. Това няма нищо общо с професионалните ни отношения.
Тя го погледна, истинско въплъщение на престореното съжаление.
– Не ме разбирай погрешно, но някак си изгубих интерес.
Нямаше начин една жена, откликнала като нея на ласките му миналата нощ, да е изгубила интерес, но Куп само кимна.
– Разбирам.
След известно време двамата останаха мълчаливи. За да разсее напрежението, Пайпър позвъни на Джейда, за да разбере как върви играта с убийствата. Оказа се, че много добре. Момичето бе очистило още петима от съучениците си. Най-накрая спряха да капнат набързо и след това Пайпър седна зад волана. Когато стигнаха до границата с Илинойс, раменете я боляха от усилието да изглежда спокойна. Опитваше се да намери тема за разговор, която да им помогне да издържат последния етап от това безкрайно пътуване.