– Установих, че ти си наистина много мек. Нямам предвид в сексуален аспект. Макар че...
Той се задави с колата си и Пайпър скришом се подсмихна.
– Онези посещения в педиатричната болница "Лури"...
– Нямам представа за какво говориш.
Разбира се, че знаеше. Въпреки че бе успявал да влиза и излиза от педиатричната болница "Лури", без да привлича вниманието на пресата, тя бе открила интересния факт, че Куп отделя доста от времето си, за да посещава болни деца.
– Не си те представям край деца. – Поредната лъжа. От това, което бе видяла, той се чувстваше също така свойски и уверено сред децата, както и в компанията на красиви жени. – Можеш да ми кажеш. Заради готините сестри е, нали?
– Сега ме карат да се чувствам неудобно.
– Но има нещо, което нс мога да разгадая. Въпреки удивителните ми детективски умения.
– Потресен съм,
– Докато те следях, понякога се размотаваше из доста опасни улици с най-различни съмнителни типове. За какво беше това?
Той пресуши колата си.
– Просто си бъбрех, за да убия времето си.
– Не ти вярвам. Кажи ми. Аз съм като свещеник.
– Изобщо не приличаш на свещеник. Ти си...
– Престани да шикалкавиш.
Куп се размърда на седалката, внезапно почувствал се неудобно.
– Не знам. Това е… нямам намерение да предприема нищо по въпроса, така че е безсмислено да го обсъждаме.
Ала нещо ѝ подсказваше, че той иска да говори, и Пайпър се зарадва, че е изникнала тема, която не водеше отново към спалнята. Зачака търпеливо. Спътникът ѝ зарея поглед през прозореца.
– Хрумна ми една идея… Но изисква прекалено много време и усилия, без гаранция за печалба. – Извърна се към нея. – Всички онези пустеещи градски паркинги са чисто прахосване на земя. Само плевели и боклуци.
Пайпър започваше да сглобява мозайката.
– Би искал да направиш нещо повече по въпроса, не само да мяташ растителни бомби.
Куп сви рамене.
– Има толкова много хора без работа и перспективи за бъдещето. Цялата тази пустееща земя. Струва ми се, че някой би могъл да се възползва от нея.
– Но не и ти.
– По дяволите, не. В момента се интересувам единствено от новия ми бизнес. – Той извади мобилния си телефон и се обади на Тони.
Тя го слушаше, докато двамата разговаряха за новия охранител, който Тони бе назначил на мястото на уволнения преди четири дни Дел. Младата жена се запита дали Куп вече бе осъзнал, че работата и за него бе приключила.
След шест вечери в клуба, тя бе направила всичко, което беше по силите ѝ. Персоналът му беше изряден, а двамата заедно с Тони бяха уговорили новите правила, които щяха да поддържат порядъка в заведението. Заплатата ѝ от Куп и спечеленото като шофьор щяха да ѝ помогнат да се закрепи за известно време. Колко дълго, щеше да зависи от плика с бакшишите, които собственикът на лимузината заделяше за нея, както и колко още можеше да проточи работата си в "Спирала". Работа, която вече бе приключила.
Пайпър си заповяда да мисли повече като акула, отколкото като бойскаут. Заплатата, която Куп ѝ плащаше, беше като спасителен пояс и тя не биваше да я изпуска. Само дето нямаше какво повече да свърши за работодателя си.
Само ако Дюк не я бе научил на почтеност – заедно с това, да стреля, да лови риба и да съжалява, че не се е родила мъж. Колкото и да имаше нужда да изцеди още малко пари от Куп, не можеше да го направи. Когато той приключи разговора с Тони, Пайпър стисна волана по-силно.
– Вече направих всичко каквото мога за теб.
Той остави телефона в празната поставка за чаши и я изгледа похотливо.
– Не съвсем всичко...
– Говоря за работата – побърза да уточни тя. – Свърших всичко, заради което ме нае. В момента най-големият ти проблем е малоумният ти отказ да те съпровожда бодигард.
– Не се нуждая от бавачка.
– Интересно как всички други известни спортисти, които идват в клуба, влачат подире си цяла свита от наемни мускули, но ти си прекалено корав и як мъжага.
– Мога да се грижа та себе си. – Нямаше накъде по-войнствено да го изрече. – Наистина ли ми казваш, че мислиш да напуснеш?
– Не е напускане. Клубът е чист. Остава ти единствено да наемеш жена охранител. Не е много разумно мъжете от охраната да докосват клиентките, без значение колко са пияни. Това би могло да завърши с голям, шумен процес за сексуално насилие.
– Имаш право. Наета си.
Би трябвало да го очаква и за миг си позволи да го обмисли. Но не можеше да работи до ранните часове четири нощи в седмицата и да развива бизнеса си, поне не задълго. Преди да се усети, щеше да се превърне в бодигард в нощен клуб. А не детектив. Тя не бе стигнала толкова далеч, за да захвърли мечтата си.