– Не, благодаря. Аз съм детектив. Ще трябва да си намериш някоя друга.
– Всичко е заради снощи, нали? Ти напускаш, защото,..
– Защото съм преспала с шефа? – Другата причина, поради която не можеше да остане.
Той ѝ метна свиреп поглед,
– Това е напълно неетично от твоя страна! Също толкова неетично. Колкото, ако аз те бях уволнил.
– Докладвай ме в Агенцията за защита от дискриминация на работното място – тросна се тя,
– Престани да се правиш на много умна. Знаеш точно какво имам предвид.
Пайпър събра всичките си сили. За да прозвучи професионално.
– Куп, искам да се разделим като приятели. Надявам се, ще се съгласиш, че свърших добра работа за теб, и ще съм ти благодарна, ако ме препоръчаш на твои приятели.
– Да, ще го направя, добре. – Той спусна сенника с гневен жест и грабна мобилния си.
Куп се опита да се убеди, че така е по-добре. Тя бе свършила работата си – при това много добре – и той с нетърпение очакваше момента, когато Пайпър повече нямаше да работи за него. За да се впуснат в шеметна любовна авантюра. Но сега, когато този миг най-сетне бе настъпил, Куп не беше толкова уверен, че тя ще се съгласи.
Престори се, че проверява на мобилния последните спортни новини по канала ESPN. Да прекара няколко седмици с нея, бе станало за него много по-важно, отколкото би трябвало. Навярно бе свързано с оттеглянето му от спорта, с необходимостта да се увери, че нищо не се е променило и е същият, както някога.
За него тя беше нова територия. Лишена от сантименталност и непредсказуема. Една жена, която не го приемаше на сериозно – която не се интересуваше колко мача бе спечелил, колко беше богат и колко известен. Една жена, която, по дяволите, изобщо не го намираше за неустоим. Това го дразнеше. В сравнение с жените, с които обикновено излизаше, тя приличаше на мъж, за бога. Мъж, напъхан в невероятно секси, невероятно привлекателно, невероятно жилаво малко тяло. А това по принцип противоречеше на всичко, което той се опитваше да си внуши за нея.
И това беше причината, поради която не можеше да позволи на Пайпър Дъв да изчезне от живота му. Защото той я желаеше, а тя него – не. Не го ласкаеше, не флиртуваше с него и определено не беше влюбена в него.
А Куп искаше тя да бъде. Не искаше тя да се влюби истински. Това не го устройваше. А само да си падне по него.
– Искам да проведа прощално интервю – заяви той, когато паркира зад колата ѝ, щом пристигнаха в града. – Утре вечер в клуба. – Подаде ѝ свещите, които бе свалил от сонатата, без да ѝ предложи да ги постави обратно. Тя навярно знаеше как да го направи и сама. Разбира се, че знаеше.
Тя беше водещ представител на новата цивилизация, която смяташе традиционните мъжки умения на бившите спортисти за отживелица.
Куп я остави, завряла глава под капака на колата, с навирено дупе. И се отправи към апартамента си. Вратата на гаража се отвори безшумно. Паркира до теслата, грабна сака и слезе. Прожекторите в задната част на гаража бяха изгорели и алеята бе потънала в мрак. Куп чу шумолене. Изневиделица някакъв мъж изскочи от храстите и замахна към главата му с нещо, което приличаше на гаечен ключ за смяна на гуми. Куп се извъртя и отскочи встрани. Адреналинът му забушува. Заби рамо в гърдите на нападателя си и сграбчи ръката му.
Мъжът изръмжа, но не падна. Опита се отново да замахне с гаечния ключ, но Куп не пускаше ръката му. Извия я. Мъжът го изрита силно в травмираното му коляно и той политна. Ударът беше невероятно силен и щеше да го запрати на земята, ако рефлексите му нс бяха толкова светкавични. Мъжът беше едър. Истинска грамада. Куп ме обърна внимание на острата болка в коляното и се нахвърли отгоре му.
Схватката беше кратка, но жестока и негодникът най-сетне се отказа. Изскубна се от хватката на Куп, изкрещя нещо насреща му и хукна по алеята. Куп понечи да го последва, но коляното му се огъна и когато отново възстанови равновесието си, мерзавецът беше изчезнал. Челюстта му пулсираше. Остра болка раздираше коляното му, а кокалчетата му кървяха. Но вместо да се обади в полицията… вместо да влезе вътре и да наложи лицето си с лед, той закуцука обратно към гаража и се качи в колата.
– О, господи! Какво се е случило с теб? – Пайпър се вкопчи в ръба на вратата, с очи, разширени от ужас. Отново беше навлякла шибана тениска на "Беърс". Колко още имаше от тези проклетии?