Той се шмугна покрай нея в апартамента ѝ.
– Ти си супер детективът. Ти ми кажи!
Вместо да го скастри язвително, тя затръшна вратата и го последва, стиснала гневно устни.
– Кой ти причини това?
В очите ѝ святкаха отмъстителни пламъци. Сякаш лично възнамеряваше да се впусне в преследване на виновника. Което тя и смяташе да направи, както след миг осъзна той.
Куп се насочи към хладилника, гневът ѝ бе започнал да се уталожва.
– Някакъв бандит ме нападна от засада, когато излизах от гаража. – Той грабна кърпата за подсушаване на чинии и малко лед.
Изглежда, изобщо не ѝ хрумна да се прави ни грижовна медицинска сестра. За разлика от онзи път, когато го бе съборила на уличката. Вместо това се въоръжи с бележник.
– Започни от началото и ми разкажи точно какво се случи.
– Бях нападнат, това е всичко. – Той притисна импровизираната торбичка с лед към лицето си.
– Опиши ми как изглеждаше нападателят.
– Едър. Това е всичко, което знам, Беше тъмно.
– Как беше облечен?
– С костюм на "Брукс Брадърс"! Откъде, по дяволите, да знам? Казах ти, беше тъмно.
– Ами охранителните камери? Прожекторите?
Той поклати глава и тутакси съжали.
– Изгорели са.
– Колко удобно.
Тя го накара да започне от началото и да разкаже всичко, в най-малки подробности. Нямаше много за разказване и Куп съжали, че дойде тук. Вече не беше сигурен защо го е направил.
Пайпър го погледна над бележника.
– Ти каза, че мъжът изкрещял нещо, когато побягнал. Какво беше то?
– Не си спомням.
– Помисли.
Куп прокара пръсти през косата си.
– По дяволите, не знам. Някаква заплаха. "Ще те докопам." Нещо подобпо.
– "Ще те докопам." Това ли каза?
– Да, мисля, че беше това. – Той премести кърпата с леда.
– Не ми звучи като обикновен кокошкар. Но защо не е имал огнестрелно оръжие? В този град да се снабдиш с пистолет е толкова лесно, колкото да си купиш бонбони. И е по-удобно, отколкото гаечен ключ за смяна на гуми.
– Гледала си прекалено много криминални сериали.
– Ако исках да отмъкна портфейла ти, щях да съм въоръжена с пистолет – не мирясваше тя. – Струва ми сс, че той е искал да нападне точно теб. Но защо?
Той изгледа изпепеляващо тениската ѝ.
– Защото е фен на "Беърс".
– Не е смешно. – Пайпър размаха молива във въздуха. – Трябва да получиш медицинска помощ.
– Ожулена брадичка. Няколко натъртени ребра. Сам ще се погрижа. И преди да кажеш каквото и да било, няма да уведомя ченгетата.
Куп остана изненадан, когато тя не се опита да спори. Може би беше разбрала, че ако докладва за инцидента, историята ще се появи в националните новини, медиите ще го погнат, а без записите от охранителните камери полицаите щяха да бъдат с вързани ръце. Резултатът щеше да бъде единствено публичност, която той не желаеше.
Пайпър затъкна молива зад ухото си.
– В тази работа има нещо гнило и засега не желая да се прибираш в апартамента си. Тази нощ ще спиш тук.
Той я зяпна слисано. Сигурно се майтапеше. Захвърли леда.
– По-скоро адът ще замръзне, отколкото да се крия зад женска пола. Или в твоя случай зад грозна тениска. – Изхвръкна навън, преди тя да успее да му се разкрещи за сексизма и всякакви подобни дивотии.
Куп се прибра без проблем. Челюстта зверски го болеше и имаше нужда да се измие, но преди това прекоси кухнята и излезе в градината си. Както винаги, миризмата на пръстта и уханията на растенията му подействаха успокоително. Обичаше това място.
Върху тухлената ограда на градината пробягаха светлините на два фара откъм алеята зад сградата. Същите фарове, които го бяха последвали по пътя към дома му. Куп въздъхна примирено, извади мобилния си и натисна бутона за списъка с контактите.
– Върви да се наспиш, Шерлок. Никъде няма да ходя.
12
На следващата сутрин Пайпър събуди Дел. Наскоро уволненият телохранител на "Спирала" я изгледа унищожително през отворената врата на апартамента си. Набола руса брада покриваше брадичката му, очите му бяха помътнели от съня и беше облечен само по боксерки.
– Какво, по дяволите, искаш?
Тя вече бе видяла това, заради което беше дошла, макар да не беше очакваното. Дел явно беше имал тежка нощ, но по лицето му нямаше синини или други рани. Не се виждаха никакви следи от ударите, които Куп бе нанесъл на снощния си неизвестен нападател. Каквото и друго да бе сторил, Дел не беше виновникът за засадата.
– Проверявам адреса ти – отвърна тя. – Тони искаше да се увери, че си получил чека с обезщетението.