– Коя си ти?
– Това е Пайпър – представи я Хийт. – Тя е детектив. Пайпър, това с Трев. Той е на пет.
– На пет и половина – уточни момчето. – Имаш ли значка?
Тя можеше да отгатне много за характера на хлапето по блясъка в очите му, зелени като сто доларова банкнота, които бяха със съшия оттенък като на баща му,
– Нямам значка – отвърна. – но притежавам няколко много полезни суперсили. Момчето я изгледа със смесица от вълнение и недоверие.
– Летене?
– Разбира се.
– Рентгенов поглед?
– Не бих могла да си върша работата без него.
– Телекинеза? – предизвика я Тревър. Сложна дума за малко момче. Пайпър стрелна с поглед баща му, който сви рамене.
– Трев е наследил ума от майка си.
– Телекинезата е доста трудна – призна си Пайпър. – Още работя върху нея.
– Така си и мислех – заключи мъдро момчето. – Ами невидимостта?
– Забеляза ли, че бях тук, докато закусваше?
– Не.
– Ами това е.
Хийт се засмя.
– Хайде, приятел. Вземи си раницата. Време е да тръгваме за училище.
Пайпър се надигна от масата, но Анабел я спря.
– Направи ми компания, докато си изпия кафето.
– Ето че се почва – промърмори Хийт.
Анабел му метна изпепеляващ поглед.
– Искаш нещо да кажеш ли?
– Нито думичка. – Той я дари с бърза целувка, лепна още една върху темето на дъщеря си и улови ръката на сина си.
Докато съпругът и синът ѝ изчезваха през вратата, Анабел изгледа гостенката си с дълъг, преценяващ поглед, последван от сияйна усмивка.
– И така… разкажи ми за себе си...
Пайпър напусна дома на Чемпиън, изпълнена с усещането, че се е сдобила с нова приятелка, но след като Анабел Чемпиън се подвизаваше в света на богатите и влиятелните, а Пайпър живееше над кофа за боклук, усещането беше доста спорно.
Не искаше да се появява пред Куп, преди той да е изпил втората си чаша кафе, затова се запъти към Линкълн Скуеър. Бърни ѝ се бе обадила късно снощи, за да провери докъде е стигнала с намирането на Хауард, и информацията, че Пайпър е направила проверка с всички големи търсачки в интернет, не я задоволи. Бърни искаше повече.
– Напоследък доста четох, Пайпър. Има едни такива неща, дето ги наричат бази с данни, където можеш да регистрираш изчезнали хора. Искам да го направиш.
– Онези бази с данни са за хора, които не са починали – отвърна Пайпър. Колкото можа по-деликатно.
– Само формално.
Едва ли беше само формално, след като Бърни лично бе наблюдавана как спускат ковчега на Хауард в гроба в гробището "Уестлон".
– Аз никога не съм видяла тялото – отсече Бърни. – Не го забравяй.
– Да, госпожо.
Пайпър изпревари синя мазда, за да се намърда на едно от диагоналните паркоместа на Линкълн Авеню. Сутринта беше мрачна и студена, с облачно небе, вещаещо дъжд, но няколко калени души седяха по скамейките. Един мотоциклет профуча край нея и тя се настани на една празна пейка.
Пъхна ръце в джобовете на якето. Върху тухлените плочи близо до краката ѝ някой беше нарисувал с тебешир доста сполучлива рисунка на пеликан. С работата нощем в "Спирала" и като шофьор през деня, както и с планирането на бягството на Фанза, тя едва смогваше да си поеме дъх.
Най-накрая усети, че замръзва, и се запъти към колата, като пътьом се поглези с малко зяпане на витрините. Телефонът ѝ изжужа. Есемес от Ерик Варгас.
Да се видим довечера?
Докато се чудеше какво да отговори, забеляза възрастен мъж да пресича Линкълн Авеню към булевард "Лиланд". С бирено коремче, вдигнат високо на талията панталон, снежнобели маратонки и жълт дунапренен резен, кацнал на темето.
Пайпър хукна след него. Изпречи ѝ се един автобус. Тя сви встрани, избегна пикап на експресна куриерска служба и някакъв велосипедист, но когато стигна до "Лиланд" мъжът бе изчезнал. Претърси района, обхождайки алеите и страничните улички, но от мъжа с кашкавалената шапка на "Грийн Бейкърс" нямаше и следа.
Пайпър си напомни, че не е успяла да разгледа лоб ре лицето му. Но Хауард имаше същото коремче и същия навик да носи бели маратонки и да вдига панталона си високо на кръста. Освен това беше с приблизително същия ръст.
Мелодията от "Бъфи" прекъсна мислите ѝ. Беше Джен.
– Бърни иска да използвам медийните си контакти, за да привлека обществен интерес към издирването на Хауард, и е изнудила Амбър да ѝ помогне да разлепят листовки за изчезнал човек. Всички ще я помислят за луда.
Пайпър се втренчи в тухлените сгради по протежението на площада.
– Може би не е толкова луда, колкото мислиш.
Уговориха се да се срещнат в петък заедно с Амбър в кафене "Биг Шоулдърс". И трите предпочитаха някое от заведенията в квартала, но Амбър щеше да има представление по-късно същата вечер.