На път към Лейквю Пайпър обмисли стратегията си как да се справи с Куп.
– Пусни ме да вляза – каза тя, когато той най-после благоволи да се обади по интеркома.
– Носиш ли храна?
– Не, но правя страхотни омлети.
– Ти можеш да готвиш?
– Разбира се, че мога да готвя. – Не беше необходимо да го осведомява, че ненавиждаше готвенето, но Дюк очакваше от нея да готви и да се грижи за къщата, както и да се държи като сина, който нямаше. Никой по-добре от нея не знаеше какво е да отраснеш с противоречиви изисквания.
– Добре, можеш да се качиш. Но не можеш да ми задаваш още въпроси, на които нямам отговор. Ясно ли е?
– Напълно. Никакви въпроси. – Той знаеше. Че тя лъже, затова Пайпър не изпитваше угризения.
Когато излезе от асансьора и пристъпи в апартамента му, го завари излегнат върху дивана, притиснал торбичка с лед върху рамото. Не се бе обръснал, а косата му с цвета на препечена филийка беше в прелестен безпорядък. Въпреки синината върху брадичката той беше толкова… беше всичко. Цялата тази, поочукана в момента, вродена мъжественост би възбудила всяка жена. Дори и мъртва. Грубите мъже като него бяха родени да печелят всички игри с топка и да създават безстрашни деца.
Деца? Трябваше да се наспи. Колкото и да харесваше децата, Пайпър не искаше да има свои и нямаше навик да мисли за тях.
Той стана от дивана. Беше без риза, а сивият анцуг му стоеше така, както на другите мъже елегантните дрехи на "Хюго Бос". Анцугът се бе свлякъл ниско на бедрата, разкривайки плоския мускулест корем и тънката пътечка от тъмни косми, спускаща се право към...
Право към нейния проклет крах.
Беше бясна на себе си. Това трябваше да спре. Щеше да се обади на Ерик. Трябваше да изтръгне този изгаряш копнеж от тялото си, дори да се наложеше да съблазни Суперсекси на задната седалка на патрулката му.
– Бих те попитала как се чувстваш – успя да смотолеви тя, но някои неща са очевидни.
– Бил съм и по-зле.
– Не трябва ли да превържеш гърдите си? – На секундата. Да превържеш всички мускули, за да ти ги виждам.
– Вече не правят такива превръзки – осветли я той, – Затрудняват дишането.
А какво беше нейното извинение? Защото едва смогваше да си поеме въздух.
Тъкмо когато се улови, че отправя горещи молби той да облече още някакви дрехи, Куп грабна тъмносиния суитшърт, метнат върху облегалката на дивана, и напъха ръце в ръкавите. Но не вдигна ципа.
– Спомена нещо за омлет – подхвърли той. – Нека проверя какво съм отгледал.
Докато излизаше в градината на покрива, краищата на горнището се разтвориха, излагайки на показ един от шедьоврите на майката природа. Вместо да използва отсъствието му, за да се окопити, Пайпър го последва.
Куп изскубваше нещо, което в първия момент тя помисли за лук, но в следващия осъзна, че беше праз. Тук той изглеждаше много повече в свои води, отколкото сред тълпата в "Спирала". Напълно отпуснат. Внезапно я осени мисълта колко добре му пасваше да разравя пръста с тези големи, умели ръце.
– Не ми се струва правилно – подхвана тя – човек като теб да е собственик на нощен клуб.
– Не разбирам какво имаш предвид.
– Фермерът Куп е роден да оре полето.
– Ранчерът Куп. Аз съм от Оклахома, забрави ли? И никога не съм бил по-радостен, че се махнах от там.
Въпреки мразовитото време, той беше бос и не бе закопчал суитшърта, но Пайпър виждаше, че това не го притеснява. Тя погледна към уютната ниша, недалеч от френските врати; кръгла маса с плоча; шезлонг, отрупан с възглавнички, достатъчно широк, за да побере двама души.
– В твоята биография няма много подробности за детството ти – отбеляза младата жена. – Казва се само, че си отраснал в ранчо и си изгубил майка си като малък. – Също като нея. – Преди да започнеш да играеш за отбора на Оклахома, животът ти е бил толкова труден, че едва си оцелял.
Куп бе зазимил повечето от доматите, но едно-две растения бяха останали. Той откъсна няколко малки доматчета и лапна едно.
– Бяхме ранчери арендатори. Само аз и татко. Около двеста и петдесет декара, при това не всички годни за обработка. Малко говеда и свине. Той беше ветеран от войната във Виетнам, по това време още никой не разбираше много от посттравматично стресово разстройство. Понякога беше наред. Но друг път не беше.
Тя предугаждаше какво следва – алкохолизъм, физическо насилие. Съжали, че е повдигнала темата.