Но той я изненада.
– Татко беше кротък човек, още една причина войната да му се отрази толкова зле. През по-голямата част от времето не можеше да функционира – едва успяваше да стане от леглото – затова аз трябваше да поема работата. – Куп вдигна мушамата от делвата с билки, с която ги предпазваше от замръзване. – Бях на около седем, когато за пръв път подкарах пикапа. Спомням си, че седях върху купчина торби и бях вързал на краката си цепеници, за да достигна педалите. – Той се засмя, но Пайпър не го намираше за толкова забавно, – Имаше зими, когато, кълна се, в училище имах повече отсъствия, отколкото присъствия,
– Това не е редно.
Тон сви рамене и погледна към посевите си.
– Животните трябваше да бъдат нахранени и напоени, а татко не можеше винаги да излиза от вкъщи.
– Тежък живот за едно дете.
– Не познавах друг.
Тя го последва вътре. Куп остави това, което бе набрал, до умивалника и завъртя крана. Долнището на анцуга се бе свлякло толкова ниско на бедрата му, че тя се радваше, че е обърнат с гръб към нея.
– Норман беше първият голям град, който посетих – заговори Куп. – Тогава бях на шестнайсет и мислех, че съм попаднал в рая. След като татко почина, никога повече не погледнах назад, Тя преметна якето си върху облегалката на високия стол до плота.
– Трябва да има нещо от провинциалния живот, което ти липсва, иначе нямаше да създадеш онази невероятна градина.
– Обичам да отглеждам растения. Винаги съм обичал. – Той метна няколко листа спанак в гевгира от неръждаема стомана. – Записах се да уча в щатския университет в Оклахома специалност "Растениевъдство и почвознание", за да получа магистърска степен, но установих, че все пак трябва и да посещавам занятията. "Студент спортист", това е оксиморон. – Той пусна вода върху спанака и разклати гевгира. – Харесвам спокойствието на градския живот и колкото и да обичам животните, не ми с приятно да ги отглеждам. Особено свинете. – Изми шепа билки и ги остави върху книжна кърпа. – Не мога да изброя колко много пъти онези копелета успяваха да се измъкнат от кочината и да опустошат зеленчуковата ми градина. Свинете са единствените животни, които ненавиждам.
Пайпър си помисли за Ойнки.
– Свинете са сладки!
– Точно така. Ти спиш с техен представител.
– Не спя с...
Той я изгледа през рамо.
– Да видим колко сладки щяха да ти се сторят на теб, градското момиче, ако си само на шест и онези деветдесеткилограмови прасета те погват всеки път когато влезеш в кочината им. Само едно подхлъзване и се превръщаш във вкусен обяд. Те ядат всичко.
– Е, ние също ги ядем, така че...
– Не казвам, че тук няма пръст известна божия справедливост, но свинете и децата не бива да си общуват. – Той извади големия касапски нож на главния готвач. – Още имам кошмари с тях.
– Хайде да се изясним. Ти, Купър Греъм, пет пъти номиниран за най-добър футболист от "Асошиейтед Прес" и два пъти обявяван за най-добрия играч на своя отбор от НФЛ, се страхуваш от свине?
– Аха. – Острието удари по дъската за рязане.
Тя се засмя, сетне си спомни, че не беше тук за забавление.
– Тази сутрин посетих Дел. Няма никакви синини.
– Пак ли ровиш в това?
– Знаеш ли, че приятелчето ти Кийт и гаджето му Тейлър са се изнесли от жилището си, без да оставят новия си адрес?
Той размаха острието на ножа към нея.
– Казвам го за последен път. Това беше случаен опит за грабеж, а не добре планирано нападение.
– Сигурна съм, че искаш да мислиш така. Ще ми помогнеш ли да изясня случилото се, за да не се превърне в мания?
Куп потърка наболата си брада с опакото на ръката.
– Кийт е буйна глава и лесно избухва, но двамата вече се разбрахме.
– Това беше, преди да уволниш Тейлър, нали? – Тя намери яйцата.
– Не е в негов стил да устройва засади.
– Ти имаш повече доверие в старото си другарче от мен. – Пайпър затършува в хладилника за някакво сирене и откри парче чедър.
– Докато изясняваш нещата… – Той се втренчи в нея през плота. Искаше ѝ се да си бе вдигнал долнището на анцуга. Или ципа на суитшърта. Или да оплешивяваше. Само дето и тогава щеше да изглежда страхотно. – Не пропускаш ли неколцина по-очевидни злодеи във въображаемия си сценарий? – Куп отнесе стръковете праз до дъската за рязане. – Защо да не започнем с онзи тайнствен клиент, който те беше наел да ме следиш?
– Ако имах някакви подозрения спрямо бившия си клиент, не мислиш ли, че щях да действам? – Тя намери тигана и рендето. – Уверявам те, моят тайнствен клиент не е заплаха.
– Точно така. Никой не е. Това беше случайно престъпление. Някакъв негодник, дебнещ на алеята за лесна плячка.