Явно засега нямаше да изкопчи нищо повече от него, затова Пайпър временно заряза темата.
– Как вървят работите с Диъдри?
– По-бавно, отколкото би ми се искало, но тя ще вземе правилното решение и ще се включи в начинанието.
– Явно си сигурен в това.
Ще е луда, ако не го направи. Аз имам великолепна идея и разполагам с точните връзки, за да я осъществя.
Не ѝ убягна решителното стягане на брадичката му. Явно щом Куп си наумеше нещо, то вече се смяташе за направено.
След това двамата работиха рамо до рамо, без да си разменят нещо повече от: "Престани да освинваш мивката" или "Къде е лютивият сос?". Тя задуши зеленчуците в малко зехтин, изсипа разбитите яйца, после ги поръси с билките, които той бе нарязал, а отгоре настърга щедро от чедъра. Куп извади от шкафа бели порцеланови чинии и препечените филийки от тостера.
Когато всичко беше готово, уютната домашна сценка започна ла и действа на нервите. Искаше ѝ се да не го харесва толкова много, но как би могла да не му се възхищава? Куп беше мъжът, какъвто тя искаше да бъде, ако не се беше родила жена. Ако се оставят настрана парите и славата, тон беше умен, работеше здраво и макар да беше вироглав и командаджия, бе постен до дъното на душата си,
– Да хапнем на терасата – предложи младата жена, когато тон наля кафето. – Но само ако първо вдигнеш ципа на суитшърта си. – Трябваше да изтъкне основателна причина, различна от истинската. – Онези синини не изострят особено апетита ми.
– Съчувствието ти към човешкото страдание стопля сърцето ми.
– Да. А и съм дарител, участвам в благотворителни каузи.
Ъгълчетата на очите му се сбръчкаха присмехулно.
Дори в мразовитата октомврийска сутрин кътчето в градината изглеждаше уютно и подканващо. Обраслата с лоза дървена решетка предпазваше от вятъра, а пурпурните възглавнички върху шезлонга бяха меки и удобни. Пайпър отдавна не бе яла нещо толкова вкусно като пухкавия омлет, който бе приготвила със зеленчуците и подправките, които домакинът и бе набрал от градината си. Тя се чувстваше почти… щастлива.
Куп я наблюдаваше през масата. Пайпър не беше привърженичка на ровичкането на храната и въпреки че ядеше на малки хапки, успя да погълне омлета си с рекордна скорост. Когато си спомнеше, че трябва да се храни, тя се посвещаваше изцяло на тази дейност, по същия начин, по който правеше всичко. Как можеше толкова сурова, толкова решителна и толкова смела личност в същото време да бъде така неотменно женствена?
Беше прекалено влажно и облачно за приятно похапване на открито, но той не можеше да спре да мисли за подканващото легло над главите им, затова не възрази да се преместят тук. Беше подходящо място да охлади страстите. Ала всичко, което бе сторил досега, само ги разпалваше.
Пайпър остави вилицата върху чинията си. Куп бе забелязал колко изящни са ръцете ѝ и мислено отбеляза никога да не използва тази дума пред нея.
Преди малко я бе видял да се взира в гърдите му. Отначало реши, че проверява синините му, но сетне си припомни живия ѝ интерес точно към тази част от тялото му и реши, че в главата ѝ се мъти нещо по-интересно. Но да остави суитшърта си незакопчан, беше един от най-тъпите ходове, които някога бе правил. Въпреки това всяко нещо, което му осигуряваше предимство, за него беше честна игра.
– Анабел Чемпиън, изглежда, не смята, че те дебнат откачени бивши гаджета.
– Каква работа имаш да разговаряш с Анабел?
– Задоволявам любопитството си.
– Ами престани. Ти напусна, забрави ли? И аз не смятам да те наемам отново.
– На кого другиго имаш достатъчно доверие, за да разследва случилото се? Освен това тя ми каза, че си имал една-две доста шантави мадами.
– А напоследък? Откачалка, на име Есмералда Крокър.
– Абсолютно безвредна.
– Наистина ли си такава? – Той се облегна назад и се взря в нея. Лицето ѝ беше толкова пълно с живот. Тези блестящи очи криеха цял един свят. А широката ѝ уста… Толкова много неща искаше да направи с нея. И на свой ред толкова много неща искаше тя да му направи.
Отне ѝ доста време за да отвърне поглед. Куп вътрешно се усмихна. Тя не беше толкова дистанцирана, колкото ѝ се искаше да изглежда.
Пайпър протегна ръка към опърпаната чанта, която навред разнасяше със себе си, и извади бележника си.
– От години си във фокуса на общественото внимание. Сигурно си получил доста заплашителни и злобни писма.
– Администрацията на "Старс" все още преглежда пощата ми, Ако се бяха натъкнали на нещо, което смятат за сериозно, щяха да ме уведомят.