– С кого от тях да разговарям?
– С никого няма да разговаряш. И прибери този бележник. Това беше случайно нападение и ти просто си търсиш работа.
– Работа, която трябва да се свърши.
– Нима? Тогава защо още не си споменала за най-очевидния заподозрян? Моето приятелче. Принца на мрака.
Тя се заигра с ръба на бележника.
– Ще стигна и дотам.
– Много бавно напредваш. И аз знам защо.
Младата жена кимна.
– Защото се чувствам отговорна.
– Не си, но ми харесва, че те гризе съвестта. – Той оценяваше прямотата ѝ и смелостта, с които тя реагираше, без да се преструва, че не разбира, както много хора биха постъпили. Пайп действаше без заобикалки, беше изключително честна и откровена. Освен когато предпочиташе да не бъде.
Тя смачка на топка салфетката си.
– Откъде можех да знам, че ще дадеш на принц Амушир фалшив пръстен на Суперкупата? А и той в момента е в Лондон. Да, проверих. Не че това означава нещо. И, да, обезпокоена съм. Едно е да си имаш работа с недоволен бивш служител или фен на "Бронкос", който все още ти има зъб заради онзи дълъг неспасяем пас по време на четвъртия даун на десетте ярда от голлинията. И съвсем друго е да имаш вземане-даване с чуждестранен висш аристократ. Той може без проблем да наеме онзи главорез.
– Виж, Пайп. Знам, че сърцето ти е на правилното място, но най-главното в случая е, че ти си детектив без работа и се опитваш да си осигуриш клиент.
Още щом го изрече, пожела да си върне думите обратно. Очите ѝ потъмняха, а ъгълчетата на широката ѝ уста увиснаха, макар и само за миг. Тя винаги бе оставала безчувствена към обидите, с които той я обсипваше, дори се забавляваше с тях – обиди за начина, по който се обличаше, за безразсъдното ѝ поведение – но сега той я бе обвинил в непочтеност и за него беше мъчително да наблюдава болката ѝ.
Тя се надигна сковано от стола.
– Трябва да вървя.
Куп стана и препречи пътя ѝ.
– Почакай. Не исках да кажа това.
– Мисля, че точно това искаше да кажеш – тихо отрони тя.
– Не, не исках. – Той обхвана раменете ѝ.
Пайпър не се отдръпна. Вместо това вдигна глава и впи поглед в него, предизвиквайки го отново да я обиди.
Раменете ѝ се гушеха под дланите му. Тя беше толкова голяма като личност, че понякога Куп забравяше колко мъничка е в сравнение с него.
– Пайп, ти обичаш работата си и всичко, което искам да кажа е… че понякога това може да замъгли трезвата ти преценка.
Тя сякаш наистина се замисли над думите му. Накрая поклати глава.
– Не. Но извинението се приема.
Той всъщност не се беше извинил.
– Ти си този със замъглената преценка. Ти искаш да вярваш, че нападението е било случайно, затова отхвърляш всякаква друга вероятност.
Мотивите ѝ бяха почтени и искрени, макар и погрешни.
– Жалко, че не си била част от нападателната ми линия, докато още играех. Никой нямаше да може да ме докосне.
Тя се усмихна – широко и искрено. Не ѝ беше в характера да се цупи и сърди дълго.
Купър не беше напълно сигурен кога погледите им се преплетоха, осъзнаваше единствено, че ръцете му все още са върху раменете ѝ и болките и страданията сякаш бяха изчезнали. Тя вдигна ръка и пръстите ѝ докоснаха насинената му брадичка толкова леко, толкова нежно, че той едва ги почувства. Вятърът издуха тъмен кичур коса върху бузата ѝ. Той не беше свикнал да гледа никого така. Да се взира толкова дълбоко. Да не вижда нищо освен две големи очи и мека, подканваща уста. Да я целуне, му се стори най-естественото нещо на света.
Целувката ги възпламени и телата им се сляха. Горещ прилив на кръв лумна във вените му. Искаше единствено да бъде с нея. Да я задоволи така, както никой досега не бе успявал. Искаше да чуе стенанията ѝ. Да я накара да го умолява. Да го желае толкова силно, както той жадуваше за нея.
Пайпър свали суитшърта му. Той изтегли тениската през главата ѝ. Отдолу носеше черен сутиен. Куп я притегли към големия шезлонг.
Пурпурните възглавнички бяха меки, но той се отпусна върху наранената си страна и потръпна от болка.
Тя отскочи от него, като че ли го бе опарила.
– Ние не можем. Ти си...
Той сиря думите ѝ с устни, претъркули се на другата страна, повличайки я със себе си. Обхвана дупето ѝ през дънките. Трябваше да ги свали от нея. Да смъкне всичко. Чу жужене в главата си, когато пъхна пръст под закопчалката на сутиена. Устните му се плъзнаха по рамото ѝ. Жуженето се усили. Пришпорваше го. Оше по-силно. Още по-настойчиво.
Пайпър се оттласна толкова рязко от него, че той едва не падна от шезлонга. Тя се протегна за нещо.
Жуженето… не идваше от обсебения му от желание за секс мозък. Разнасяше се някъде над тях.