– Убих го – рече момичето.
По коридора отдолу затрополяха стъпки и Тони изкрещя от подножието на стълбите.
– Куп! Можеш ли ла слезеш долу? Някой се е обадил на имиграционните служби. Събрали са персонала в кухнята и проверяват зелените карти.
Куп вдигна големите си ръце.
– Страхотно, Това е просто страхотно! Ще се погрижите ли за хлапето поп звезда, докато се оправя с имиграционните? – Погледът му се стрелна между Ерик и Пайпър, сетне се спря обратно на Ерик. – Искаш ли да дойдеш с мен? Може да се нуждая от надежден свидетел в своя полза.
– Чудесна идея – въодушеви се Пайпър.
В компанията на униформен полицай никой нямаше да се заяжда с Куп. Тя беше двойно по-доволна, че Тони бе проверил Зелените карти на всички служители, преди да бъдат назначени, но това я накара да се запита кой точно се беше обадил на имиграционните власти.
Ерик прибра пистолета си в кобура, наведе се да вземе куршума от пластмасовия пистолет и погледна към Джейда.
– По-добре да го дам за балистична експертиза.
Очите на Джейда се разшириха от ужас. Той се ухили и ѝ подхвърли куршума. Пайпър се усмихна. Може би все лак щеше да преспи с него.
Докато Куп и Ерик изчезваха надолу по стълбите, Логан се размърда и погледна към Пайпър,
– Шъ съ повойш ли на моя самолет?
– Съжалявам, пилоте, но трябва да работя.
– Яко – изломоти той. Отпусна глава на пода и затвори очи.
– О, боже! – изписка Джейда. – Това е Логан Стрей!
– Де да го беше разбрала, прели да стреляш – въздъхна Пайпър. – Посред нощ е!
– Нещо ме събуди, а убийците на Пий са много находчиви. – Тя коленичи на пода до Логан. – О, боже, не мога да повярвам, че това е Логан Стрей! Бях влюбена в него.
Майка ѝ се появи на прага. Лъскавата, разрошена от съня коса се стелеше по раменете ѝ. А разкопчаните копчета на горнището на пижамата разкриваха грациозната и шия с цвят на топъл карамел. Кара, с лишеното от грим лице и женственото тяло беше много по-съблазнителна от дузина накипрени моделки. Пайпър се радваше, че Куп беше долу.
– Джейда, какво правиш таи? – възкликна Кара.
Пайпър не виждаше смисъл да издава момичето.
– Съжалявам. Ние вдигнахме прекалено силен шум и сме я събудили.
Джейда внимателно избута пластмасовия пистолет под крака си, където майка ѝ не можеше да го види.
Пайпър сведе поглед към Логан.
– Така и така двете сте будни, бихте ли ми помогнали да го преместим?
– С удоволствие! – откликна Джейда.
Трите успяха да вкарат Логан обратно в апартамента и го стовариха върху дивана на Пайпър. Тя измъкна една кофа изпод кухненската мивка и я сложи до него за всеки случай.
Джейда се надвеси над него.
– О, боже, ако му прилошее, някой трябва да го наблюдава. Може ли аз да го наглеждам? Моля те, Пайпър! Ще спя в креслото. Може ли, мамо? Моля те!
– В никакъв случай.
Пайпър знаеше колко много Джейда искаше да се впише в новата среда и си помисли колко много щеше да я издигне това в очите на съучениците ѝ.
– Аз нямам нищо против. Кара – рече тя. – Аз ще наглеждам нея. А и това е възможност, която се пада веднъж в живота. Джейда ще може лично да види какви опасности крие славата.
Кара се поколеба, сетне се замисли и явно стигна до същото заключение като Пайпър.
– Ако ти създава проблеми, веднага я изпрати у дома.
Проблеми? Как би могла да създаде някакви проблеми? – помисли си Пайпър. Но не го каза на глас.
Тя нямаше да позволи на Джейда да спи в една стая с Логан, дори и поп звездата да беше в несвяст, и отпрати момичето в спалнята си. Клубът беше затворен, затова нямаше смисъл да слиза долу. След като изчисти лицето си и се преоблече в анцуг, младата жена се сви удобно в креслото във всекидневната.
Струваше ѝ се, че току-що е затворила очи, когато тънък слънчев лъч, последвал от леко почукване по вратата я събудиха. Пайпър отлепи с мъка клепачи. В другия край на стаята Логан Стрей лежеше по корем, а кракът му висеше от края на дивана, допирайки килима. В спалнята Джейда все още спеше.
Вратът ѝ се бе схванал и изпука, когато се надигна от креслото. Проклинайки неканения посетител от другата страна на вратата, тя се запрепъва по килима.
В стаята се втурнаха две жени е искрящи очи и жизнерадостни усмивки. Едната държеше картонена табла с кафета, а другата кутия с понички. Пайпър се вкопчи в дръжката на вратата, за да не падне.
– Мъртви сте.
– Добро утро и на теб,
– Как влязохте? – изръмжа Пайпър,
– Като почистващ персонал. – Джен остави кутията с поничките на плота, а Амбър последва примера ѝ с кафето.