– Не съм изненадана, че не искаш да се изправиш сам срещу мен, – Звучеше точно като единайсетгодишното момиченце, което някога се беше сбило с Дутан Финки, задето бе вдигнал тениската ѝ. Дутан беше два пъти по-едър от нея и здравата я преби, но повече никога не докосна нито нея, нито тениската ѝ.
Джоуна беше изправен пред истинска главоблъсканица. Тъй като тя беше жена, не можеше да се нахвърли отгоре ѝ, както му се искаше. Единственото, което направи, беше да хвърли пурата и да надене заплашително изражение върху лицето си.
Тя вярваше в честната игра и изпита съжаление към него. Приближи го и с усмивка на лице подпря длани върху гърдите му, преметна крак зад неговия и го събори на земята.
Проклинайки, той тутакси се изправи на крака, побеснял от ярост, и се приготви за атака. Тя събра сили, за да поеме удара, но преди той да я достигне, приятелите му скочиха и сграбчиха ръцете му,
– Не го прави, Джей.
– Не можеш да я удариш!
Джоуна се извиваше, опитвайки се да се отскубне от хватката им.
– Пуснете ме! Ще ѝ откъсна главата!
– Опитай де! – предизвика го тя.
От устата му изригнаха още ругатни и обиди и тъй като той не можеше да я достигне, не беше честно тя да продължава да го дразни, затова заприглася на яростните призиви към приятелите му да го пуснат. Те бяха толкова улисани да си крещят един на друг, че никой от тях не чу изскърцването на спирачките, нито забеляза теслата, спряла в уличката.
Тъкмо когато Джоуна успя да се освободи, Куп се хвърли между тях.
– Какво, по дяволите, става тук?
Той не дочака отговор. Вместо това замахна силно, уцели Джоуна отстрани по брадичката и го запрати върху кофата за боклук.
– Уволнен си, кучи сине! И никога повече не желая да виждам физиономията ти наоколо!
– Тя започна всичко! – изкрещя Джоуна и се хвана за челюстта.
Притокът на адреналин, клокочещ в нея, започна да отслабва, оставяйки я уморена и обезсърчена.
– Може да се каже, че аз го започнах – призма Пайпър.
Куп се извъртя кръгом и се втренчи в нея. Когато най-сетне заговори, всяка дума летеше като ракета земя-въздух,
– Може да се каже, че ти си го започнала? – изригна той.
– Аз първа го ударих.
Ърни и Брайън кимнаха задружно,
– Наистина тя първа го удари, шефе.
– Аз не умея много да се владея – поясни Пайпър, сякаш това не беше кристално ясно. – И ще ти бъда благодарна, ако не уволняваш Джоуна.
Веждите на Куп се изстреляха опасно нагоре.
– Ще му бъдеш благодарна? – потресе се Джоуна, напълно шашнат.
– Поне не заради мен – уточни тя.
Куп още повече побесня.
– Може би вместо него трябва да уволня теб? Защото е напълно ясно, че не може да бъдеш оставена без надзор.
– С цялото си уважение, но не съм съгласен… – намеси се Ърни, – Тя много облекчава работата ни.
За неин пълен шок, Джоуна заговори, макар че продължаваше да се държи за брадичката:
– Онзи ергенски купон тази вечер. Двама от участниците създаваха неприятности и тя се погрижи за това.
Куп сякаш всеки момент щеше да експлодира.
– Всички вървете по дяволите!
Тя беше готова на драго сърце да се подчини.
– С изключение на теб. – Пръстът му сочеше към слепоочието ѝ. – Не мърдай от мястото си.
Остави я да чака. Докато тримата мъже побързаха да се качат на колите си и да потеглят. Чак тогава сграбчи ръката ѝ и я повлече към колата си.
Тя се опита да се възпротиви.
– Навярно ще е по-добре, ако сега се прибера в апартамента ми.
– Идваш у дома. – Той сложи ръка върху темето ѝ, сякаш беше ченге, и я натика на пасажерската седалка на теслата. – Не желая Джейда и Кара да чуват писъците ти.
Нещата не изглеждаха добре.
Той потегли рязко надолу по улицата, изпод гумите се разхвърча чакъл. Дори когато беше спокоен, Куп беше агресивен шофьор, а тъй като в момента далеч не беше спокоен, представляваше същински дявол на колела. Докато вдъхваше миризмата на кафявото му велурено яке, Пайпър мислено изреждаше всичките си недостатъци. Беше незряла, непрофесионална и импулсивна – опасни качества за един детектив. И всичко това само защото явно не беше пораснала достатъчно, за да загърби завинаги комплексите си от детството. Куп имаше пълното право да ѝ е бесен.
Слава богу, районът зад гаража му беше чист и не дебнеха никакви хищници, с изключение на него самия. Когато тя не слезе достатъчно пъргаво от колата – и защо да бърза? – той я извлече насила. Щом краката ѝ стъпиха на асфалта, той я притисна към колата и прокара ръце по тялото ѝ, докосвайки щателно всяка част, която искаше да докосне, здраво стиснал челюсти, сякаш бяха от закалена стомана.