Уайли се изправи и се протегна. Пайпър взе никона си, нагласи го на фокус и щракна няколко снимки.
– Едва ли е доказателство за нещо – отбеляза Куп.
– Работодателите обичат да знаят, че си вършиш съвестно работата.
Уайли довършваше третата си цигара, когато извади мобилния си телефон и го притисна до ухото, сякаш току-що му бяха позвънили. Каза няколко думи, метна фаса в решетката на канавката и пое надолу по улицата, движейки се малко бързо за човек с контузен гръб. Настани се зад волана на стара сива тойота корола. Пайпър извади обектива на фотоапарата през прозореца и направи още една снимка, докато обектът на наблюдението ѝ потегляше,
– Сега може ли да се впуснем във вълнуваща гонка? – поинтересува се Куп.
– Може би следващия път.
Пайпър беше добър, внимателен и ловък шофьор. Той го беше забелязал по време на пътуването им до Канада. Тя следваше королата на безопасна дистанция, когато колата се насочи на север, измина няколко пресечки, зави по "Расин" и отново излезе на Осемнайсета улица. Накрая Уайли подкара по-бавно по една улица, частично затворена за ремонт. Куп видя магазин за алкохол и закусвалня, предлагаща такос, но наоколо нямаше нищо друго. Пайпър спря на мястото, запазено за доставчиците, остави никона и грабна мобилния си телефон.
– Остани тук – нареди, докато отваряше вратата на колата. – Говоря сериозно, Куп. Ти си прекалено набиващ се на очи.
Никак не му бе приятно, че тя имаше право, но вечерта беше топла и улицата бе достатъчно оживена, така че със сигурност някой щеше да го разпознае. Въпреки това кварталът беше опасен и той не желаеше да я оставя сама.
Погледна часовника си, когато тя изчезна зад бариерата пред ремонтирания участък. Беше с нея вече няколко часа, а все още не ѝ бе казал какво се бе случило по-рано през деня. Трябваше да приключи по-скоро с това, вместо да отлага, но можеше лесно да предвиди реакцията ѝ.
Забарабани с пръсти по коляното си и се вторачи в ъгъла, зад който тя се бе скрила. Знаеше колко е способна и опитна. Можеше да се грижи за себе си. Вероятно глокът ѝ беше пъхнат в джоба на якето ѝ, но той се чувстваше като някакъв женчо да седи в колата, докато тя е там сама.
Изнизаха се доста минути и накрая Куп повече не можеше ла издържа. Провери отново задната седалка за някаква бейзболна шапка или нещо друго, с което да прикрие самоличността си, но изрови само чифт розови слънчеви очила. Майната му. Слезе от колата.
Точно в този момент тя се появи иззад ъгъла. Той побърза да се шмугне обратно вътре, но не и преди тя да го види.
– Схвана ми се кракът – обясни, когато Пайпър се качи в колата.
Тя го стрелна с поглед и завъртя ключа в стартера.
– Изглежда, гърбът на Уайли е доста по-добре. – Подаде му мобилния си.
Куп разгледа снимките, които бе направила, и видя заложна къща близо до закусвалнята. Хил излизаше, помъкнал телевизор, навярно с трийсетинчов екран. Беше успяла да улови дори на сумрачната вечерна светлина начина, по който балансираше тежестта върху ръцете си. И как го беше подпрял върху задния калник, докато отключваше багажника. И най-уличаващата снимка – как ловко го наместваше в багажника, без никакво видимо усилие.
– Мъжът в заложната къща излезе, за да му държи вратата – поясни Пайпър, – Чух ги да си говорят. Уайли разгласил, че иска нов телевизор, и брокерът му се обадил, за да му каже, че срокът на заложния билет на този е изтекъл.
– Случаят е разрешен.
– Аха. – Тя не изглеждаше особено щастлива от този факт. – Надявах се, че ще продължи ноне още няколко дни.
– Цената, която плащаш, задето си толкова добра в работата си, – Тон остави мобилния ѝ. – Щеше да бъде много по-интересно, ако се бе наложило да го застреляш.
– Понякога животът може да бъде много жесток.
Когато пристигнаха пред жилището на Хил, тя му направи още снимки, докато разтоварваше придобивката си. Наближаваше времето на смяната на Кийт, но Куп я накара да спре при закусвалнята "Тако Бел", където той си поръча огромен вегетариански бурито с пълнеж от боб, сметана, маруля, домати, гуакамоле, три вида сирена и мексикански ориз, а тя изяде една малка тортиля с месо. Дори със свалени прозорци, в колата се разнасяха ухания на чили, кимион и похот.
Тя беше напълно откровена. Беше му казала, че използва мъжете за секс, но никак не приличаше на мъжемелачка с тези огромни тъмносини очи, които гледаха право в него. Всичките му принципи да не спи със своя служителка напълно се изпариха. Пайпър не беше обикновена служителка. През половината време Куп имаше чувството, че той работи за нея.
Тя попи петънцето сос върху брадичката си.