– Това беше представата на Дюк за изискана вечеря. "Тако Бел" и чаша безалкохолно "Биг Рълп". Ти щеше да го харесаш.
Това беше доста спорно. Да закриля прекалено много дъщеря с такъв авантюристичен характер, докато в същото време се държи като изпечен тиранин, е била огромна грешка във възпитателните методи на Дюк Дъв, Куп върна празната обвивка в хартиения плик.
– Нямаме сходство на вкусовете по отношение на футболните отбори.
Тя го стрелна с дяволит поглед.
– "Беърс" са мъжкарски отбор, чудовищата от Мидуей срещу чаровните лигльовци от предградията.
– Въпреки нашия статус на победители.
– Мненията на Дюк невинаги бяха подкрепени от факти.
– Също като твоите. Кълна се, че ако още веднъж те видя с онази тениска на "Беърс", ще я съдера направо от тялото ти.
Думите увиснаха помежду им. Той повече не можеше да издържа и се протегна през седалката. Пайпър се наклони към него, но само за секунда, преди да се отдръпне.
– Не ме принуждавай да ти сложа белезници.
Тя беше такава негодница. Толкова вироглава, секси, забавна малка негодница.
Пайпър се опита да го убеди да се прибере у дома, но той не пожела и накрая тя се предаде.
– Барът е в покрайнините на Бриджпорт – осведоми го, когато се насочиха на юг от Холстед, – Точно до Бъбли Крийк.
– Бъбли Крийк?
– Не ми казвай, че толкова отдавна живееш в Чикаго и никога не си чувал за него.
– Бях малко зает.
– Това е Саут Форк на река Чикаго, но никой не го нарича така. Преди сто години всички месокомбинати в района на чикагските кланици са изхвърляли отпадъците си там. Писах курсова работа на тази тема в колежа за часовете по биология. – Тя замълча и го погледна, – Курсовата работа е това, което всички ние, които посещаваме занятията, трябва да напишем.
– Нямаше откъде да го знам – удостои я той с каубойския си провлачен изговор. – Бях прекалено зает да кръстосвам из града с блестящия червен корвет, който бившите възпитаници на университета ми подариха.
Тя му хвърли изпепеляващ поглед, който беше толкова дяволски сладък, че Куп би я целунал по носа, ако беше друг тип жена.
– Значи, Бъбли Крийк, а? – подхвърли той,
– Кланиците са изхвърляли останките от животинските трупове във водата – черва, кръв, козина – всяко гадно нещо, което може да ти хрумне, а по-късно и всякакви химикали от преработката на месото. След известно време по повърхността на реката започнали да се образуват мехурчета от разлагането. Така мястото е получило прякора си. В някои дни тинята била толкова гъста, че хората можели да ходят върху нея. Правителството наляло милиони за пречистването на реката, но понякога, в горещи дни, във водата все още излизат мехурчета.
– Явно на Майката природа ѝ е нужно доста време, за да стихне гневът ѝ.
– При жените е така. – Тя отби в занемарен паркинг до квадратна сграда с алуминиеви профили. Над вратата висеше старомодна табела. – Кийт доста е изпаднал – додаде тя.
Колкото и да не му се искаше, трябваше да приключи с това.
– Преди да влезем, ти би трябвало да знаеш… Днес имах да свърша малко бумащина в клуба и когато излязох, някой ми беше нарязал гумите.
– Какво?
Куп знаеше, че ще побеснее, и тя не го разочарова.
– И защо веднага не ми каза?
Защото не искаше да признае, че е била права и всички тези инциденти не са случайни. И още по-лошо, ненавиждаше мисълта, че някой се е оказал по-добър от него в каквото и да било.
– Би могло да е случайност – направи той последен опит да се измъкне.
– Не подхващай отново тези глупости.
Пайпър започна да го засипва с въпроси, както Куп предполагаше, че ще направи. Кога се е случило? Кой може да е бил свидетел? Видял ли е някого да се мотае наоколо?
Той ѝ разказа всичко, което знаеше, което цифром и словом беше едно нищо. Томи и почистващият персонал бяха в клуба. Никой от тях не беше видял нищо. Куп не бе уведомил полицията за случилото се.
Тя стисна челюсти по познатия му начин.
– Да видим какво ще каже по въпроса приятелчето ти Кийт.
Бележка, забодена до входа, осведомяваше:
ОХРАНЯВА СЕ СЪС ЗАРЕДЕНИ ОРЪЖИЯ
Куп подозираше, че надписът не беше майтап.
Помещението вонеше на вкисната бира и цигарен дим, застоял от 80-те. Дълъг бар, квадратни маси, пожълтял линолеум на пода и няколко репродукции по стените служеха за декор. Съмнителната атмосфера се допълваше от песента на Би Джийс "Колко е дълбока любовта ти", която се лееше от джубокса.
Когато двамата влязоха, никой от мнозинството окаяни местни посетители не вдигна глава. Кийт беше зад бара с гръб към вратата. Пайпър се настани в единия край на бара. Кийт се извърна и ги видя. Парцалът в ръката му застина.