– Две бири ПБР – рече Пайпър. Демонстрирайки вещината си за евтините барове.
Куп не беше пил "Пабст", откакто беше на четиринайсет, но това не беше място, където можеш да поръчаш най-новата марка бира.
Кийт сервира бирите им. Имаше нужда от подстригване и беше изгърбил лявото си рамо по същия начин, както когато искаше да изглежда много печен. Имаше подобна стойка и когато Куп го бе уволнил.
– Дошли сте тук, за да се посмеете над трупа? – Кийт тръсна силно бирите пред тях и част от пенливата течност се разплиска над ръбовете на чашите.
– Ти сам си го причини, приятел. – Куп все още ме бе преглътнал горчивината от предателството,
– Смятам да купя това място веднага щом събера малко мангизи – заяви войнствено Кийт, – Ще го превърна в нещо свястно.
– Желая ти късмет.
Кийт забърса плота с парцала.
– Едно време щеше да ми помогнеш.
– Аха, но онзи влак вече потегли от гарата.
Кийт не го биваше да прикрива чувствата си и ъгълчетата на устата му провиснаха. Погледна към Пайпър
– Защо си с нея?
– Аз съм новото му гадже – тросна се тя. – Той повиши нивото си.
Имайки предвид успелите жени в миналото му, това не беше съвсем вярно. Но в друга отношения беше.
Кийт подмина забележката ѝ и отново насочи вниманието си към Куп.
– Знаеш ли какво ми липсва?
– Какво?
– Да седим двамата и да си бъбрим за разни дреболии. Това ми липсва.
Куп сви рамене.
– Ако това има значение – поде Кийт, – Тейлър даде идеята. Тъпа кучка. Напусна ме, веднага щом си намерих тази работа.
Куп отпи от бирата си.
– Всичко, което е трябвало да направиш, е да ѝ откажеш.
Кийт се изсмя горчиво.
– Ти си този с характера, забрави ли? А аз съм онзи, който винаги прецаква нещата.
Пайпър остави чашата си,
– И така, Кийт, докато все още си изпълнен със съжаление… Миналата седмица някой нападна бившия ти приятел. Да знаеш нещо за това?
Кийт изглеждаше искрено потресен. Без да обръща внимание на Пайпър, се втренчи в Куп.
– Ама тя сериозно ли? - Куп кимна.
Рамото на Кийт отхвръкна нагоре.
– Мислиш, че съм бил аз?
Куп се замисли.
– Не съвсем.
– Но аз съм по-подозрителна по природа – вметна Пайпър. – Чух, че си се опитал да цапардосаш Куп, когато те е изритал от клуба, така че не е съвсем изключено да си бил ти.
Лицето на Кийт пламна от гняв,
– Правил съм много гадости в живота си, но никога не бих сторил това.
Пайпър прикова поглед в него и го притисна с въпроси къде е бил през онази нощ. Както се оказа, е бил на работа в бара. А къде е бил този следобед – спял е у дома си и съответно нямаше алиби. Но Куп изгуби интерес. Каквото и друго да бе сторил Кийт, той нямаше пръст нито в нападението, нито в днешния вандализъм с гумите на колата му.
Докато Пайпър продължаваше с разпита. Куп отпиваше от бирата, размишлявайки кои може да са тайните му врагове. Ненавиждаше това. Искаше противниците му да са там, където може да ги види – точно отсреща на скримидж линията.
Куп не беше любител на европейския футбол, но Диъдри Джос го беше поканила на стадиона "Тойота Парк" в югозападната част на Чикаго, за да присъства на мача между "Чикаго Факър" и вашингтонския "Ди Си Юнайтед", и той не можеше да ѝ откаже. Харесваше всичко в Диъдри, като се започне от личността и и се стигне до репутацията. Не му се нравеше единствено това, че ѝ беше необходимо толкова дълго време, за да се включи в проекта му.
Той погледна в другия край на служебната ложа към Пайпър. Беше успяла да си придаде едновременно мил и секси вид в плетения оранжев пуловер и плътно прилепналите дънки. Разрошената ѝ, както винаги, прическа нямаше да отива на друга жена, но на нея идеално ѝ пасваше. Пайп беше най-непретенциозната жена, с която някога беше имал вземане-даване. А връзката им се получаваше дори по-добре, отколкото се беше надявал.
Той я покани да го придружи днес веднага щом се върнаха миналата вечер от стълкновението с Кийт, Както и очакваше, първоначално тя му отказа – двамата не се срещали, а това звучало като среща – но после изведнъж се обърна на сто и осемдесет градуса и прие. Куп знаеше защо. Искаше да го държи под око. Абсолютно вбесяващо и напълно излишно. Той едва не оттегли поканата си, но сетне размисли. Уважайте постоянството и старанието. Независимо колко погрешно насочени бяха в случая.
Когато отиде да я вземе, тя го изненада с неприятна новина. Поток от онлайн оплаквания срещу "Спирала" беше залял интернет, оплаквания за всичко, започвайки от грубото отношение на сервитьорите до мръсните чаши и отвратителната музика – никое от тях не беше вярна. Отзивите приличаха на планирана злоумишлена атака и тя още не бе предприела действия, за да се опита да ги неутрализира, но го беше предупредила, че процесът ще отнеме врече.