Выбрать главу

Пайпър беше виждала снимки на принца, но с боядисаната си черна коса и чудатите мустаци, на живо изглеждаше още по-непривлекателен. Голям крещящ златен герб украсяваше джоба на бялата му спортна риза, а под тъмносините бермуди стърчаха мършави крака. От двайсет метра можеше да подуши задушаващата мускусна воня на одеколона му.

Негово височество поздрави възторжено Куп, което означаваше, че или все още не беше разбрал, че Куп му е подхвърлил фалшив пръстен, или беше много добър актьор. Куп го шляпна малко по-силно по гърба, но го компенсира с широка южняшка усмивка и провлачен оклахомски диалект.

– За мен е удоволствие да ви видя отново, ваше височество. Имате много готина черупка. Принцът го изгледа през изчанчените си очила със затъмнени стъкла в горната част, но прозрачни в долната.

– Както сам можеш да видиш, тя вече не е нова.

– На мен ми изглежда супер.

– Не успя ли да доведеш приятелите си?

– Не. На Робилард току-що му се роди още едно дете, а Тъкър е зает нещо със съпругата си. – Подигравателният тон на Купър намекваше за отвращението му към всеки мъж, поставящ женските нужди над собствените.

– Непростимо – отбеляза принцът, после се изкиска. – Я ми кажи, приятелю, хареса ли ти малкият подарък, който ти направих? Беше ли толкова сладка, както се надяваше?

На Куп му отне минута, за да разбере какво имаше предвид домакинът му, а после челюстта му се стегна в неприязнена гримаса.

Пайпър тутакси се притече на помощ, преди той да е избухнал.

– Ваше височество, за мен е огромна чест да се запознаем – изригна тя в ласкателни словоизлияния. Надипли шала си тип зебра и направи някакво подобие на поклон, който със сигурност щеше да развесели Куп, ако не беше толкова ядосан.

Принцът се обърна към нея с арогантност, демонстрираща, че ѝ прави услуга само като разговаря с нея.

– Мадам. Надявам се, че се чувствате удобно на яхтата ми.

– О, да. Тя е наистина, наистина супер невероятна.

Той отново насочи вниманието си към Куп, вече забравил за нейното съществуване.

– Куп, да поседнем заедно. Последната ни среща беше твърде кратка. Спомняш ли си онзи мач с "Тайтънс", когато прецака третия и четвъртия даун? Гледах запис на мача и ми е съвсем ясно къде сгреши.

На Пайпър ѝ се искаше да му откъсне главата, но нейният любовник, притежаващ желязна воля, бе възвърнал самообладанието си, затова тя отиде да се присъедини към невръстните девойки.

Красавиците бяха само крака и гърди, гъвкави и съвършени, дори без тежкия грим, пиърсингите на пъпа и невероятно дългите маникюри, правещи ръцете им също толкова безполезни, както краката на аристократките в Древен Китай. Изглежда, не им беше интересно да общуват помежду си, но участваха в разговора с Пайпър.

Две от тях бяха от Маями, а третата беше пуерториканка. Едната наскоро беше завършила гимназия, другата се подготвяше за годишните изпити, за да се дипломира като частна ученичка, а третата беше прекъснала колежа след първата година. Момичетата не се бяха познавали допреди три дни. Когато елин от служителите на принца ги зърнал на плажа и ги поканил да бъдат "гостенки" на височеството за една седмица, обещавайки им по хиляда долара на ден за отделеното време. И трите хвърляха завистливи погледи към Куп. Пайпър виждаше, че не могат да се начудят как жена, която не беше нито гъвкава като газела, нито със съвършено тяло, бе успяла да привлече вниманието му.

– И двамата обичаме спорта – каза Пайпър, сякаш това обясняваше всичко.

– И аз харесвам спорта – отбеляза с тъжен копнеж момичето, на име Сиера.

– Аз пък си мислех, че ще е вълнуващо да съм с истински принц – включи се в разговора красивата пуерториканка, – но се оказа доста скучно.

– Той не може да го вдигне, без да гледа порно – прошепна наскоро дипломиралата се от гимназията, единствената брюнетка в компанията.

Пайпър не желаеше да слуша подробности от противния сексуален живот на принца, затова реши да опипа почвата.

– Куп, изглежда, го харесва – излъга безсрамно тя. – Той дори му подари пръстена си на Суперкупата.

Наскоро дипломиралата се хубавица завъртя очи.

– Знаем. Той постоянно се хвали с това.

– Наистина ли? – Дали това означаваше, че принцът още не е открил измамата? Пайпър се престори, че намества слънчевите си очила. – Но той не го носи. Предполагам, че му е прекалено тежък.

Момичето сви рамене.

– Ръцете му са малки – отбеляза Сиера.

– Всичко му е малко – уточни другата блондинка.

Те се засмяха като куртизанки, врели и кипели в професията.